Представете си мисъл, която завзема съзнанието ви, както войска окупира град.
Пътуваме през Америка.
Америка.
Обсада на мисълта. Обсебване на съзнанието.
След като слушаш Ойстър, млякото вече не е приятна напитка, която върви с шоколадови бисквити. То е изстискано от крави, принудени да стоят постоянно бременни и натъпкани с хормони. То е напомняне за нещастни теленца, наблъскани като сардели в тесни обори. Свинската пържола е отрязана от прободено с нож, кървящо прасе, обесено за задните крака, още живо и квичащо, докато касапинът разфасова месото и сланината му. Дори варените яйца навяват мисли за кокошки с крака, осакатени от металните кафези, толкова тесни, че не могат да вдигнат крилата си; толкова влудяващи, че човките им са отрязани, за да не кълват затворничките от двете си страни. С ощавени пера и скъсен клюн кокошката снася яйце след яйце, докато костите й загубят толкова много от калция си, че се разпадат в кланицата.
Оттам идва месото в пилешката супа, от кокошки носачки, толкова натъртени и осакатени, че трябва да бъдат нарязани и сготвени, защото никой не би ги погледнал в месарницата. Оттам идва месото в пилешките кренвирши. Оттам идва месото в пилешките кюфтета.
Само за това приказва Ойстър. Разпространява информационната зараза. Когато заговори, включвам радиото на кънтри музика. На предавания от баскетболни мачове. Каквото и да е, само да е силно и монотонно, за да си представя, че сандвичът ми е просто сандвич. Че месото е месо. Яйцето е яйце. Кашкавалът не е страдащо теленце. Че да се храня е мое човешко право.
Големият брат пее и танцува, затова се старая да не мисля твърде много.
В днешния вестник пише за друга мъртва манекенка. Има и обява, която гласи:
Клиенти на развъдника за расови кучета „Падаща звезда“ — Внимание!
„Ако новото ви кученце е заразило детето ви с бяс, можете да повдигнете съдебно преследване срещу виновниците.“
Докато пътуваме през тази до неотдавна хубава и естествена страна и ям този до неотдавна обикновен сандвич с яйце, питам Ойстър и Хелън защо просто не са купили трите книги от антиквариата. Или не са откъснали само опасната страница. Нали мисията ни е точно да предотвратим изгарянето на книги.
— Спокойно — отвръща Хелън. — В магазина наистина имаше три екземпляра на книгата. Проблемът бе, че не знаеха къде са.
Ойстър добавя:
— Вътре беше пълна бъркотия. — Мона спи в скута му и той разчепква черните и червените й кичури. — Това е единственият начин да заспи. Ако продължавам така, може да спи вечно.
По някаква причина се сещам за жена си; за съпругата си и дъщеря си.
От тоя вой на сирени не можахме да мигнем цяла нощ.
— Тоя „Хамбар за книги“ беше като бунище — мърмори Хелън.
Ойстър вплита отломките от сгради в косата на Мона. Парченцата пластмаса от крака ми, счупените колони, фрагменти от стълбища и гръмоотводи. Разплел е навахската й ловилка за сънища и вплита продупчените китайски монети, стъклените мъниста и връвчиците в косата й. Ярките сини и розови перца.
— Цяла вечер ровихме — обяснява Хелън. — Проверихме всяка книжка в отдела за деца. Проверихме научния отдел. Проверихме религиозната литература, философията. Поезията. Народните приказки. Проверихме „Сказания на народите“. Художествената литература.
— Книгите бяха в компютърния каталог, но се бяха загубили някъде из магазина — добавя Ойстър.
Затова решили да опожарят цялата книжарница. За три книги. Изгориха десетки хиляди томове, за да са сигурни, че и тези трите са унищожени.
— Това беше единственото реалистично решение — обявява Хелън. — Знаеш какво могат да направят тези книги.
По някаква причина се сещам за Содом и Гомор. Как Господ бил готов да пожали града дори в него да има само един праведник.
Тук имаме точно обратното. Избиваме хиляди, за да унищожим няколко.
Представете си ново тъмно Средновековие. Представете си как книгите изгарят. Как филмите, файловете, радиоприемниците и телевизорите отиват на една клада.
— Впрочем те бяха мъртви много преди пожара — отбелязва Хелън. — Ние само им помогнахме с бензина.
Избиваме хора, за да спасим човешки животи.
Горим книги, за да спасяваме други книги.
За какво е цялото това пътуване, питам аз.
— За каквото е било винаги — отвръща Ойстър, като прекарва няколко косъма през една продупчена монета. — Ожесточена надпревара за власт. Ти искаш да запазиш света какъвто е, татенце, но само ти да управляваш.