„Хедерахеликсиатъл“, така ботаниците наричат този нов подвид на бръшляна. Един хубав ден сандъчетата около „Олимпик профешънъл плаза“ навярно са изглеждали твърде избуяли. Бръшлянът изместил теменужките. Лианите впили корените си в тухлената стена на сградата и бавно запълзели нагоре. Никой не им обръщал внимание. Годината била дъждовна.
Никой не обръщал внимание, докато един ден жителите на старческия дом „Парк синиър ливинг сентър“ не намерили главната си врата задръстена от бръшлян. Същия ден южната стена на театър „Фримонт“, еднометров зид от тухли и бетон, се сринала върху клиентите на една разпродажба. Същия ден таванът на подземния търговски център пропаднал.
Никой не знае кога точно е поникнало първото стръкче сиатълски бръшлян, но лесно можете да се досетите.
В „Сиатъл Таймс“ от 5 май има обява. Три колони по петнайсет сантиметра:
Клиенти на суши бар „Оракул“ — Внимание!
„Ако сте получавали силен сърбеж в областта на ануса, причинен от чревни паразити, можете да участвате в съдебно преследване срещу виновниците“.
Отдолу има телефонен номер.
Седнал до Сержанта, набирам номера.
Обажда се мъжки глас:
— Адвокатска кантора „Дентън, Деймлър и Дик“.
— Ойстър? Къде си, малък негоднико?
Връзката прекъсва.
Тук и сега, докато пиша всичко това от Сиатъл в една закусвалня пред Управлението по градоустройство, една сервитьорка ни разказва:
— Вече не могат да унищожат бръшляна. — Сипва ни кафе и поглежда стените от зеленина, прорязани от дебели кафяви лиани като кръвоносни съдове. — Това е единственото, което държи сградите да не се срутят.
Под плетеницата от стъбла и листа тухлите са отделени една от друга и разместени. Бетонът е напукан. Прозорците са деформирани, а стъклата им — счупени. Вратите не се отварят, защото касите са изкривени. През зелената завеса прехвърчат птици, ядат плодовете на бръшляна и разпространяват семената му навсякъде. На една пресечка от нас улиците са като каньони от зеленина, асфалтът и тротоарите са покрити със зелен килим.
Вестниците го наричат „Зелената заплаха“. Растителният еквивалент на пчелите убийци. Бръшляновият ад.
Мълчалив, неумолим. Апокалипсисът на забавен кадър.
Сервитьорката разправя, че дори да изрежат бръшляна, да го изгорят с огнепръскачки или да го напръскат с хербициди — дори когато докарали кози джуджета, за да го опасат — корените му се разраствали. Събаряли подземни тунели. Повреждали кабели и тръби.
Сержанта отново набира номера от обявата за суши бара, но никой не отговаря.
Сервитьорката поглежда стъблата, които вече пълзят по улицата към закусвалнята. След една седмица вече ще е безработна.
— Националната гвардия обеща, че ще го овладее. Чух, че бръшлянът вече стигнал до Портланд. И до Сан Франциско. Сериозно сме загазили.
Глава 28
Вратата се отваря. Двамата с Хелън стоим на прага, аз — с куфарчето й с козметика в ръка и на половин крачка зад нея. Хелън насочва дългия розов нокът на показалеца си към домакина и възкликва:
— Божичко.
Стиска бележника си под мишница и заеква:
— Съпругът ми… Съпругът ми иска да ви разкаже за обещанията на нашия Спасител Исус Христос.
Тя носи жълто костюмче, но не жълто като жълтурче. По-скоро като жълтурче от злато и цитрини, изработено от Карл Фаберже.
Домакинът държи бирена бутилка. Носи сиви хавлиени чорапи, но е без обувки. Халатът му е разпасан и отдолу се виждат бяла фланелка и шорти на състезателни колички. Той лапва гърлото на бутилката. Извива главата си назад и в шишето забълбукват мехурчета. Състезателните колички имат елипсовидни гуми, наклонени напред. Мъжът се оригва силно и се осведомява:
— Без майтап?
Черната му коса се спуска върху набръчканото му чело. Очите му са сълзливи и с торбички отдолу като на куче.
Подавам му ръка и го питам дали е господин Сиера. Казвам му, че сме дошли да споделим с него радостта от божията любов.
Човекът с количките се намръщва:
— Откъде знаете името ми? — Присвива очи. — Бони ли ви праща?
Хелън се навежда напред и наднича в хола. Изважда чифт бели ръкавици от чантичката си и започва да ги надянва на пръстите си. Закопчава ги около китките си и пита:
— Може ли да влезем?
Трябваше да е по-лесно.
План Б, ако заварим мъж в къщата, преминаваме към план Б.
Човекът с количките засмуква гърлото на бутилката и брадясалите му бузи хлътват. Извива главата си назад и остатъкът от бирата изчезва с бълбукане. Отмества се и казва: