— Ами, заповядайте. — Поглежда празната бутилка. — Искате ли бира?
Влизаме и той отива в кухнята. Отвътре се чува съскане от отпушване на бутилка.
В целия хол има само едно кресло. Върху картонен кашон е поставен малък телевизор. През плъзгащите се стъклени врати се вижда задният двор. Покрай стената му са наредени зелени вази с мокри от дъжда, изгнили цветя. Почернели рози със сива плесен. Един букет е вързан с черна сатенена панделка.
Върху килима в хола личат контурите на диван. Има също контури от шкаф и следи от краката на маси и столове. Има голям правоъгълник, където килимът е по-измачкан. Позната картинка.
Човекът с количките ми махва към креслото:
— Сядай. — Отпива глътка бира и добавя: — Сядай да обсъдим какъв е тоя Господ.
Големият измачкан правоъгълник е оставен от детско креватче.
Питам дали жена ми може да използва тоалетната.
Домакинът накланя глава и поглежда Хелън; почесва се по тила и отвръща:
— Разбира се. В края на коридора е.
И махва с бутилката.
Хелън поглежда петната от бира по килима.
— Благодаря. — Подава ми бележника си. — Дръж Библията, ако ти потрябва.
Бележникът е пълен с поръчки за политически убийства и сделки с недвижими имоти. Страхотно.
Все още е топъл от ръката й.
Тя излиза в коридора. Чува се бръмчене на вентилатор. Някъде се затръшва врата.
— Сядай — повтаря човекът с количките.
Сядам.
Той се надвесва над мен. Боя се да отворя бележника, за да не види, че не е Библия. Той вони на бира и пот. Спортните колички са на нивото на очите ми. Елипсовидните гуми са наклонени, за да създават впечатление за голяма скорост. Домакинът отпива още една глътка и казва:
— Разкажи ми сега за Господ.
Креслото вони като него. Тапицирано е със златисто кадифе, потъмняло на облегалките. Топло е. Казвам, че Господ е благороден, праволинеен моралист, който насърчава почтеното, порядъчно поведение. Той е бастион на морала и факла, която със светлината си разкрива злото във всичките му форми. Господ винаги ще живее в сърцата и душите ни, защото Неговия дух е толкова силен и не…
— Глупости — прекъсва ме домакинът.
Извръща се и отива при вратата към задния двор.
Лицето му се отразява в стъклото, само очите му блестят, а брадясалите му бузи се губят в сянка.
Като се старая да звуча като радиопроповедник, казвам, че Господ е морален стълб, по който се равняват милиони хора. Той е огнен меч, изпратен да прогони престъпниците от храма на…
— Глупости! — изкрещява домакинът към отражението си в плъзгащата се врата.
Хелън стои на прага и гризе кокалчетата на пръстите си. Поглежда ме и вдига рамене. Отново се връща в коридора.
От златистото кадифено канапе казвам, че Господ е ангел с невиждана сила и влияние, живата съвест на всички около Него в свят на греховност и зли помисли, свят на скри…
Домакинът прошепва:
— Глупости.
Стъклото се е запотило от дъха му и отражението му вече не се вижда. Той се обръща, посочва ме с бутилката и казва:
— Прочети ми къде в Библията ти е написано нещо, което може да поправи нещата.
Плахо открехвам подвързания с червена кожа бележник на Хелън и надничам вътре.
— Кажи ми как да докажа на полицията, че не съм убил никого.
В бележника на датата 2 юни е записано името Рени О’Тул. Какъвто й да е той, вече е мъртъв. На 10 септември е записана Самара Умпирзи. На 17 август Хелън е сключила сделка за една къща на „Гарднър Хил роуд“. Освен това е убила диктатора на Тонгла.
— Чети! — крещи човекът с количките; бирата в бутилката се пени и капе по килима. — Прочети ми къде пише, че мога да загубя всичко за една нощ и всички да обвиняват мен.
Надничам в бележника и виждам още имена на мъртъвци.
— Чети. — Домакинът отпива глътка бира. — Прочети ми къде пише, че една жена може да обвини съпруга си, че е убил детето им, и всички да й повярват.
По-ранните записи в бележника са избелели и трудно се четат. Листата са втвърдени и наплюти от мухи. Някои от по-старите страници са откъснати.
— Молих Господ — заявява домакинът и размахва бутилката към мен. — Молих го да ми даде семейство. Ходех на църква.
Казвам, че в началото Господ може би не е нападал и унижавал всички вярващи. Но се е променил. Може би заради многото години, през които е слушал все едни и същи молитви за нежелани бременности, за разводи и семейни кавги; или защото слушателите му са ставали все повече и хората са искали още и още; заради хвалебствията, с които са го засипвали; или защото властта развращава. Но Той не винаги е бил такъв задник.
— Слушай — казва човекът със състезателните колички, — делото, на което ме обвиняват в убийство, е след два дни. Кажи ми как Господ ще ме спаси.