С вонящ на бира дъх повтаря:
— Казвай.
Мона би предпочела да му кажа истината. Да спася този човек. Да спася себе си и Хелън. Отново да се приобщим към човечеството. Може би този човек и жена му могат отново да се съберат, но тогава стихотворението ще се разчуе. Милиони ще загинат. Оцелелите ще заживеят в свят на мълчанието, ще слушат само онова, което смятат за безопасно. Ще ходят с тапи в ушите и ще изгорят всички книги, филми, касетки.
Отнякъде се чува шуртене на тоалетна. Вентилаторът в банята спира. Изтропва врата.
Домакинът лапа гърлото на бутилката и изгълтва съдържанието й.
Хелън се показва на прага.
Кракът ме боли. Питам дали се е замислял да си намери хоби.
Може би нещо, което ще може да прави в затвора.
Градивно разрушение. Сигурен съм, че Хелън ще одобри това жертвоприношение. Да осъдиш един невинен, за да спасиш милиони.
Като лабораторно животно, което умира в името на десетки болни от рак.
Човекът с количките казва:
— Махайте се.
Докато вървим към колата, връщам на Хелън бележника й и казвам да държи библията си. Пейджърът ми изпиуква, номерът не ми е познат.
Белите ръкавици са почернели от прах и Хелън ми съобщава, че е откъснала страницата с утешителната песен и я е изхвърлила през прозореца на детската стая. Вали. Хартията ще изгние.
Казвам, че не стига. Някое дете може да я намери. Самият факт, че е скъсана, ще привлече интереса. Може би на някой детектив, който разследва смъртта на детето.
— В тоалетната беше истински кошмар — споделя Хелън.
Потегляме и спираме колата на съседната пресечка. Мона пише нещо. Ойстър говори по мобилния. Слизам и се връщам при къщата. Промъквам се през наквасената ливада към прозореца, който ми е описала Хелън. Прозорецът още е отворен и завесите му висят навън. Розови завеси.
Парченцата хартия са разпръснати в калта. Започвам да ги събирам.
Отвътре се чува тропане на врата. Виждам силует, който се приближава от коридора, и залягам в калта под прозореца. Над перваза се показва мъжка ръка и аз се долепвам до стената. Човекът над мен плаче.
Дъждът се усилва.
Човекът стои облегнат с две ръце на перваза. Хлипа силно. Усещам миризмата на бира в дъха му.
Не мога да избягам. Не мога да се изправя. Закривам с ръка носа и устата си и запълзявам бавно покрай стената, за да се скрия. И внезапно като студени тръпки, аз също заплаквам. Хлипам толкова силно, че ме е страх да не повърна. Коремът ме боли. Захапвам дланта си и по ръцете ми се размазват сополи.
Другият мъж подсмърча силно. Дъждът се усилва и водата прониква в обувките ми.
С парченцата от скъсания лист в ръка аз имам власт над живота и смъртта. Просто нищо не мога да направя. Все още.
Може би човек не отива в ада за това, което прави. Може би отива за онова, което е пропуснал да стори.
Обувките ми се напълват със студена вода и кракът спира да ме боли. С омазана със сълзи и сополи ръка изключвам пейджъра си.
Ако има заклинание за възкресяване на мъртвите, може би няма да изгорим сборника с магии. Поне не веднага.
Глава 29
В полицейския доклад не пише колко топла беше жена ми Джина, когато се събудих онази сутрин. Колко нежна и топла бе под завивките. Как се обърна по гръб, когато се завъртях до нея, и косата й се разпиля върху възглавницата. Главата й бе наклонена към рамото. Кожата й ухаеше на топло като огряна от слънцето бяла салфетка в хубаво ресторантче на плажа през медения ти месец.
На слънчевата светлина, преминаваща през сините завеси, кожата й изглеждаше синя. Миглите й бяха отпуснати. На устните й бе изписана лека усмивка.
Все още сънен, обгърнах шията й с ръце, обърнах главата й и я целунах.
Вратът и раменете й бяха толкова отпуснати.
Докато целувах топлите й, меки устни, повдигнах нощницата й.
Краката й се раздалечиха леко и аз напипах мокрото петно между тях.
Под завивките, със затворени очи пъхнах езика си вътре. С мокрите си пръсти раздалечих гладките й розови срамни устни и продължих да лижа по-дълбоко. Задъхвах се от възбуда. Лижех все по-дълбоко.
Кейтрин за първи път бе спала цяла нощ, без да заплаче.
Прокарах устни до пъпа на Джина. После към гърдите й. Прокарах пръста на едната си ръка по устните й, с другата погалих зърната й. Обгърнах с устни другата й гърда и облизах зърното й.
Главата на Джина се наклони на една страна и аз прокарах език зад ухото й. Разтворих с бедра краката й и вкарах члена си.
Тя все още се усмихваше леко, в последния момент устата й се отвори и главата й се отпусна назад върху възглавницата. Беше толкова тиха. Това бе най-страхотният ни секс от времето преди раждането на Кейтрин.