Градивно разрушение.
Глава 31
На километър от градчето Хелън отбива и спира. Включва аварийните светлини. Втренчена в тесните си ръкавици от телешка кожа, заповядва:
— Вън.
Върху предното стъкло блестят капчици. Започва да вали.
— Хубаво. — Ойстър отваря рязко вратата. — Не постъпват ли точно така хората с кучетата, които не се поддават на дресировка?
Лицето и ръцете му са омазани с кръв. Прилича на дявол. Два кичура от рошавата му руса коса, омазани с кръв, стърчат от челото му. Като рога. Козята му брадичка е червена. На целия този фон очите му са бели. Не бели като бялото знаме на поражението. По-скоро като твърдо сварени яйца, напомнящи за осакатени кокошки в тесни кафези, за мизерията на крупни птицеферми, за страдание и смърт.
— Също както Адам и Ева са били прогонени от рая. — Ойстър слиза и се навежда към Мона, която още седи отзад. — Идваш ли, Ева?
Не става дума за любов, всичко е власт.
Зад Ойстър слънцето залязва. Зад него се простират полета с магарешки бодили, шотландски ракитник и кудзу. Зад него цари хаос.
Мона, с руините на западната цивилизация, втъкани в косата, с частите от ловилката на сънища и китайски монети, поглежда черните си нокти и казва:
— Ойстър, ти постъпи лошо.
Той протяга окървавените си ръце към нея:
— Чернице, въпреки добрите ти намерения, това пътуване е провал. Ела с мен.
Мона стиска зъби и вдига очи към него:
— Ти изхвърли книгата ми за индианските занаяти. Тя беше много важна за мен.
Някои твърдят, че знанието е власт.
— Чернице, сладка. — Ойстър я погалва и по окървавените му ръце полепват косми; приглажда един кичур зад ухото й. — Книгата беше пълна глупост.
— Така, значи.
Мона се отдръпва и скръства ръце.
— Така.
Ойстър затръшва вратата на колата и на стъклото остават кървави отпечатъци от пръстите му.
Вдига ръце и се отдръпва. Поклаща глава:
— Забравете за мен. Аз съм поредният алигатор, който Господ е изхвърлил в кенефа си.
Хелън запалва двигателя. Натиска някакво копче и заключва вратата на Ойстър.
Отвън, заглушен от бръмченето, Ойстър крещи:
— Можете да ме изхвърлите, но аз ще продължавам да ям лайна. Ще продължавам да раста.
Хелън пуска мигач и излиза на платното.
— Можете да ме забравите. — На фона на червеното му дяволско лице, зъбите на Ойстър са бели и огромни. — Обаче това не означава, че не съществувам.
По някаква причина си спомням за първата циганска пеперуда, излетяла в Медфорд, Масачузетс, през 1860 година.
Хелън докосва ъгълчето на окото си с пръст и отново връща ръката си върху волана. На ръкавицата й има по-тъмно кафяво петно. Мокро. За добро или за зло. За радост или нещастие. Това е животът й.
Мона закрива лицето си с ръце и заплаква.
Започвам да броя: 1, 2, 3… и включвам радиото.
Глава 32
На картата градчето е означено като Стоун Ривър. Стоун Ривър, Небраска. Когато пристигаме със Сержанта обаче, на табелата в началото му пише „Шивапурам“.
Небраска.
Население 17 000 жители.
По осевата линия насред пътя се разхожда крава на кафяви и бели петна. Налага се да я заобиколим. Кравата преживя спокойно и дори не мигва, когато я отминаваме.
В центъра има няколко червени тухлени постройки. На главното кръстовище светофарът мига жълто. Една черна крава се чеше в стълба на знака „Стоп“. Бяла крава пасе циниите от сандъчето на прозореца на пощата. Друга лежи напряко на тротоара пред полицейския участък.
Мирише на къри и пачули. Заместник-шерифът носи сандали. Шерифът, пощальонът, сервитьорката в кафенето, барманът в кръчмата, всички имат черна точка между очите. Бинди.
— Леле-мале — възкликва Сержанта. — Всички са станали индуси.
Според тазседмичния брой на „Свръхестествени явления“ това е заради говорещата крава.
Основният проблем във всяка кланица е да примамиш кравите да се качат по рампата към помещението за умъртвяване. Животните от фермите се плашат. След много часове или дни в тесни камиони, обезводнени и неспали, добичетата биват стоварвани в двора на кланицата.
За да ги подлъже да се качат по рампата, касапинът използва „крава-предателка“. Тя живее в кланицата. Пускат я сред обречените й посестрими и тя ги повежда към рампата. Уплашените, уморени животни никога не биха тръгнали, ако не е тя.
В последния момент преди брадвата, ножа или стоманения клин в челото, кравата-предателка се отдръпва. Оставят я жива, за да поведе следващото обречено стадо. Това прави цял живот.