Един ден обаче, така се твърди в „Свръхестествени явления“, кравата-предателка от месокомбината в Стоун Ривър спряла.
Застанала напряко на рампата за скотобойната. Отказвала да се отдръпне и да остави стадото на участта му. Пред очите на целия персонал кравата-предателка седнала на задните си крака като куче, огледала ги с кафявите си кравешки очи и заговорила.
Като човек.
— Откажете се от месото — казала кравата.
Говорела с глас на млада жена. Кравите зад нея пристъпяли от крак на крак и чакали.
Работниците от кланицата зинали и цигарите им паднали на кървавия под. Един глътнал тютюна, който дъвчел. Една жена сложила ръка на устата си и запищяла.
Кравата-предателка вдигнала единия си преден крак и ги посочила с копито:
— Пътят към мокша не минава през болката и страданието на други живи същества.
На санскрит „мокша“ — обясняват в „Свръхестествени явления“ — означава „покаяние“, последната степен на кармическия цикъл на прераждането.
Кравата-предателка говорила цял следобед. Казала, че човеците са унищожили природата. Хората трябвало да спрат да избиват други живи същества. Човечеството трябвало да ограничи числеността си и да създаде квоти, позволяващи само малък процент от живите същества на земята да са човеци. Хората можели да живеят както си искат, стига да не са мнозинство.
Научила ги на една индийска песничка. Накарала целия персонал да пее, докато люлеела копитото си в такт с мелодията.
После отговаряла на всичките им въпроси за живота и смъртта.
Кравата не спирала да говори.
Сега със Сержанта пак сме закъснели. Гоним вещици. Гледаме кравите, пуснати от месокомбината. Заводът е празен и притихнал в покрайнините на града. Някой се е заел да боядиса бетонната сграда в розово. Ще я превърнат в ашрам. Посадили са зеленчуци на двора.
Оттогава кравата-предателка не е продумала. Пасе спокойно из хорските дворове. Пие от поилките за птички. Хората я кичат с венци от маргаритки.
— Използват магия за вселяване — заявява Сержанта.
Седим в колата и чакаме една тлъста тромава свиня да пресече улицата. Други прасета и кокошки чакат на сянка под навеса пред една железария.
Магията за вселяване позволява на човек да пренесе съзнанието си в материалното тяло на друго същество.
Поглеждам го и питам дали случаят не е „присмяла се хърба на щърба“.
— Животни, хора — обяснява Сержантът, — можеш да се вселиш в тялото на почти всяко живо същество.
Знам, на мен ли ще ми приказва?
Минаваме покрай човека, който боядисва розовия ашрам, и Сержанта казва:
— Ако питаш мен, прераждането е само начин за отлагане.
Да, да, да. Вече ми го е казвал.
Сержанта слага набръчканата си, покрита със старчески петна ръка върху моята. Космите му са сиви. Пръстите му са изстинали от стискане на пистолета. Сержанта стиска ръката ми и пита:
— Още ли ме обичаш?
Питам го дали имам избор.
Глава 33
Тълпата се блъска около нас, жени с голи рамене и мъже с каубойски шапки. Ядат захаросани ябълки на пръчка и сладолед в картонени фунийки. Вдига се прах. Някой настъпва Хелън и тя се отдръпва, като отбелязва:
— Имам чувството, че колкото и хора да убия, пак няма да е достатъчно.
Предлагам й да не говорим за работа.
По земята са опънати дебели черни кабели. В мрака зад лампите боботят дизелови генератори. Мирише на нафта, пържено, повръщано и горена захар.
В наши дни това минава за забавление.
Прозвучава писък и аз зървам Мона. Вози се на една карнавална атракция, чийто ярък неонов надпис гласи: „Октоподът“ Около централната ос се въртят черни метални ръце като изкривени спици. В същото време се спускат и издигат. Отново чуваме писъка и виждаме развети черни и червени плитки, които прелитат покрай нас. Сребърните верижки и талисманите на Мона се веят около врата й. Тя стиска с две ръце предпазната пречка пред себе си.
Руините на западната цивилизация, куличките и комините, се развяват с косата й. Една продупчена монета прелита като куршум покрай нас.
Хелън я поглежда и отбелязва:
— Мона вече получи магията си за летене.
Пейджърът ми отново пиука. Номерът е същият като на детектива. Нов спасител е по петите ми.
Колкото и хора да умират, нещата остават непроменени.
Изключвам пейджъра.
Докато наблюдава прелитащата покрай нас Мона, Хелън се осведомява:
— Лоши новини, а?
Казвам, че не е нищо важно.
Хелън предпазливо стъпва в калта и прахта с розовите си обувки на високи токчета, прескача кабелите.
Подавам й ръка.
Тя я поема. Не бързам да я пусна. Тя явно няма нищо против. Продължаваме хванати за ръце. Хубаво е.