Когато стигаме на върха, колелото рязко спира. Седалките ни постепенно престават да се люлеят и накрая оставаме неподвижно. Тук, на високото, вятърът гали, поклаща, разрошва розовата коса на Хелън. Оттук земята с неоновите светлини, калта и прахта изглежда красива. Съвършена, безопасна и щастлива.
От музиката се чува само глухото кънтене на басите.
Сигурно така ни вижда Господ.
Хелън поглежда въртележките, въртящите се цветни петна, крещящите хора и казва:
— Радвам се, че ме откри. Мисля, че винаги съм се надявала някой да разбере. Радвам се, че това си ти.
Изтъквам, че животът й не е чак толкова лош. Има бижута. Има Патрик.
— Въпреки това е хубаво да има някой, който да знае всичките ти тайни.
Костюмчето й е синьо, но не с цвета на обикновено яйце от червеношийка. По-скоро като яйце на червеношийка, което си взел у дома и се боиш, че не може да се излюпи, защото зародишът вътре е мъртъв. После изведнъж се излюпва и започваш да се тревожиш какво ще правиш сега.
Хелън поставя ръка върху моята и пита:
— Стрейтър, имаш ли малко име?
Карл.
Казвам се Карл. Карл Стрейтър.
Питам я защо ме определи като мъж на средна възраст.
Хелън се засмива:
— Ами, защото си точно такъв. И двамата сме на средна възраст.
Колелото отново се разтриса и започваме да се спускаме.
Очите й. Забелязвам, че са сини.
И това е моят живот.
Долу служителят ни освобождава от предпазната пречка и аз подавам на Хелън ръка, докато слиза.
Дървените стърготини са рехави и меки и прегърнати през кръста, ние се гмурваме в тълпата. Отиваме при Мона, която още чете бележника.
— Време е за пуканки — обявява Хелън. — Карл ще отиде да купи.
С бележник, все още отворен в ръцете й, Мона вдига очи. Устата й е отворена и тя примигва бързо няколко пъти. Въздъхва и обявява:
— Знаете ли, тоя сборник с магии, който търсим… Мисля, че току-що го намерихме.
Глава 34
Някои вещици пишат магиите си с руни, тайнствени символи. Според Мона други пишат заклинанията отзад напред, така че да могат да се четат само в огледало. Трети ги изписват в спирала, като започват от центъра. Върху древногръцките плочки един ред е написан отляво надясно, а следващият — отдясно наляво и така нататък. Този начин на писане се наричал „бустрофедон“, защото наподобява краченето напред-назад на вол, вързан за забито в земята колче. За да се имитира змия, обяснява Мона, някои пишели редовете така, че да се отклоняват в различни посоки.
Единственото правило било магията да е изкривена. Колкото по-скрита и по-деформирана, толкова по-могъща била. За магьосниците самите кривини били вълшебни. Богът-магьосник, Хефест, винаги бил изобразяван с разкривени крака.
Колкото по-заплетена била магията, толкова повече омотавала и обсебвала жертвите. Обърквала ги. Отвличала вниманието им. Те се препъвали. Замайвали се. Не можели да се съсредоточат.
Също като Големия брат, който пее и танцува.
На паркинга, на средата на пътя между карнавала и колата на Хелън, Мона отваря дневника на светлината. Отначало виждаме само бележките на Хелън за съответния ден. Името „капитан Антонио Капеле“ и списък с клиенти за закупуване на къща. След вглеждане в самата хартия се виждат бледи шарки: червени думи, жълти изречения, сини абзаци, сякаш втъкани в листа.
— Симпатично мастило — обявява Мона.
Едва видимо е — като воден знак, призрачен почерк.
— Досетих се заради подвързията.
Корицата е от червена кожа, потъмняла от износване.
— Това е човешка кожа — заявява Мона.
Хелън обяснява, че бележникът бил в къщата на Бейзил Франки. Приличал на красива стара книга, но с празни листа. Тя го купила с цялото имущество на Франки. На корицата има петолъчка.
— Пентаграма — обяснява Мона. — И преди да стане емблема на книгата, това е било татуировка. Тази лека грапавина… — Докосва малко петно на гърба на книгата. — … е зърно на гърда.
Мона затваря бележника и го подава на Хелън:
— Пипни. Това е повече от древно.
Хелън изважда от чантичката си чифт тънки бели ръкавици с копчета на китките.
— Не, дръж я — казва.
Мона разлиства книгата и добавя:
— Само ако знаех какво са използвали за мастило, щях да мога да го разчета.
Обяснява, че ако са използвали амонячна вода или оцет, трябва да се свари червено зеле. Когато полееш листата със сока, буквите ще станат пурпурни.
Ако е сперма, може да се чете под флуоресцентна лампа.
Нима и това се използва за писане на магии? — удивявам се аз.
— Само за най-могъщите.
Ако е писано с разтвор на нишесте, трябва да се накваси с йод.