Мона се навежда напред и откъсва няколко косъма от главата ми. Посяга към Хелън и откъсва от нейните.
Хелън се дърпа напред и изпищява:
— Мона, боли!
Обяснявам, че с родителите си сме разрешавали почти всички спорове с игра на индийска табла.
Мона свива кичурчетата кафяви и розови косми в страницата със спирално написани думи.
Съветвам я да не допуска същата грешка като мен. Когато бях приблизително на нейната възраст, престанах да говоря на родителите си. Вече близо двайсет години не съм им продумал.
Мона пробожда с игла страницата с нашите косми.
Мобилният на Хелън звъни и този път е мъж. Младеж.
Ойстър. Преди да успея да затворя, той казва:
— Татенце, прочети утрешния вестник. Има изненада за теб. Дай сега да говоря с Черница.
Казвам му, че името й е Мона. Мона Сабат.
— Мона Стейнър — поправя ме Хелън, като вдига следващата страница на светлината и се взира в тайнственото писмо.
— Ойстър ли е? — пита Мона и посяга с две ръце към мобилния. — Дай ми го. Ойстър! Ойстър, сборникът е у тях!
Колата се отклонява от платното и докато се опитвам да я овладея, затварям телефона.
Глава 36
Вместо петното на тавана ми има голяма бяла кръпка. На вратата ми има бележка от хазаина. Вместо шум, цари пълна тишина. Килимът скърца от пластмасови парченца, счупени врати и кулички. Можеш да чуеш бръмченето на жичките в крушката. Чувам тиктакането на часовника ми.
Млякото в хладилника е вкиснало. Толкова болка и страдания са отишли напразно. Кашкавалът е хванал голяма синкава плесен. Един сандвич е станал съвсем сив в найлоновата обвивка. Яйцата изглеждат добре, но не са, не е възможно след толкова дълго отсъствие. Всички усилия и нещастия, вложени в тази храна, отиват на боклука. Създаденото от толкова много онеправдани крави и телета ще бъде изхвърлено.
Хазаинът ми пише, че бялата кръпка е грунд. Когато петното спре да расте, ще боядисат целия таван. Парното е усилено, за да изсуши по-бързо грунда. Половината от водата в тоалетната чиния се е изпарила. Стайните растения са сухи като хартия. Сифонът на кухненския канал е наполовина празен и отдолу прониква миризма на канализация. Старият ми начин на живот, всичко, което съм наричал дом, вони на лайна.
Грундът трябва да попречи на останките от мъртвия ми съсед да се просмучат през тавана.
Навън все още трийсет и девет копия от книжката със стихове са в неизвестност. В библиотеки, книжарници, частни домове. Четирийсетина бройки.
Днес Хелън е в кантората си. Там я оставих, седнала пред бюрото и заобиколена от речници: древногръцки, латински, санскрит. До нея има шишенце с йод. С едно памуче маже листата на книгата и невидимите букви стават червени.
С други памучета, напоени със сок от червено зеле, Хелън маже други листа и буквите стават пурпурни.
До шишенцата и речниците има малка лампа.
— Флуороскоп — обяснява Хелън. — Взех го под наем. — Включва уреда, осветява една страница и буквите започват да светят в розово. — Това е писано със сперма.
Почеркът на всяка магия е различен.
Мона седи зад бюрото си в приемната и след панаира не е казала една добра дума. От радиостанцията, настроена на полицейската честота, един след друг звучат кодове.
Хелън извиква:
— Кажи синоним на „демон“.
— Хелън Хувър Бойл.
Хелън ме поглежда и пита:
— Видя ли днешния вестник?
Разбутва книгите и изважда вестника. Разгръща го на голяма обява. Първият ред гласи:
Внимание! Виждали ли сте този човек?
По-голямата част от страницата е заета от стара снимка, снимката от сватбата ми; аз и Джина, усмихнати, отпреди двайсет години. Взета е от обявата за сватбата ни в някое съботно издание. Публичното ни заявление, че се обричаме един на друг. Нашият обет. Нашите клетви. Древната сила на думите. Докато смъртта ни раздели.
Отдолу статията продължава: „Полицията издирва този човек за разпит във връзка със серия смъртни случаи наскоро. Възраст — четирийсет години, височина — метър и седемдесет и пет, тегло — деветдесет килограма, кестеняв със зелени очи. Невъоръжен, но изключително опасен.“
Мъжът на снимката изглежда толкова млад и невинен. Това не съм аз. Жената е покойница. И двамата са призраци.
Под снимката пише: „Представя се с името Карл Стрейтър. Често носи синя вратовръзка.“
Отдолу продължава: „Ако го видите, молим, обадете се на телефон 911 или в най-близкото полицейско управление.“ Дали обявата е пусната от Ойстър, или от полицията, нямам представа.
Двамата с Хелън съзерцаваме снимката. Хелън отбелязва: