По радиото след валса свирят пънк, след това рок и рап, църковни песнопения и камерна музика. По телевизията показват как се корми сьомга. Някой демонстрира защо е потънал „Бисмарк“.
Слепвам големи витрини, пресечени и тръбовидни сводове, ниски арки, стълбища, издигнати прозорци, подове с мозайка, стоманени стени, дървени фронтони и йонийски пиластри.
По радиото едновременно звучат африкански там-тами и френски шансони. Пред мен на пода стоят китайски пагоди, мексикански хасиенди и колониални къщи, слети в едно. По телевизията някой играе голф. Една жена спечелва десет хиляди долара, като казва първото изречение от „Гетисбъргското обръщение“ на Линкълн.
Първата къща, която съм сглобил в живота си, беше на четири етажа, с мансарда и две стълбища — предно за собствениците и задно за прислугата. Имаше полилеи от метал и стъкло с миниатюрни крушки. За да слепя паркета на трапезарията, ми бяха нужни шест седмици. Джина, съпругата ми, прекара много будни нощи, докато изрисува тавана в балната зала с ангели и облачета. В трапезарията имаше камина, където направих миниатюрен огън от парченца стъкло и мигащи крушки отзад. Сложихме маса с миниатюрни чинийки и Джина прекара цяла нощ в рисуване на цветя по периферията на всяка от тях. Двамата будувахме, докато Кейтрин спеше, без радио и телевизия, и всичко това ни се струваше толкова важно. Това бяха двамата души от сватбената снимка. Къщата беше за втория рожден ден на Кейтрин. Всичко трябваше да е съвършено. Доказателство за таланта и интелигентността ни. Шедьовър, който да ни надживее.
Миризмата на портокали и ацетон от лепилото е примесена с воня на изпражнения. По пръстите ми са полепнали прозорци, врати и части от климатични инсталации. По ризата ми са залепнали въртящи се врати, ескалатори и дървета и аз усилвам радиото.
Целият този труд, вложените любов, усилия и време, целият ми живот, са отишли напразно. Унищожил съм всичко, което съм се надявал да ме надживее.
Онази вечер, когато се върнах от работа и ги намерих мъртви, оставих храната в хладилника. Оставих дрехите в гардеробите. Онази вечер, когато се прибрах и разбрах какво съм сторил, това беше първата къща, която стъпках. Наследство без наследник. Миниатюрните полилеи, стъклените пламъци и чиниите. Забиха се в стъпалата ми и оставих следа от мънички врати, полици, столове, прозорци и кръв чак до летището.
Там дирите ми се загубиха.
Седнал сега, тук, оставам без части. Използвал съм всички стени, покриви и парапети. Пластмасовите парчета, залепени за пода пред мен, са една кървава смесица. Няма нищо идеално и завършено, но това направих с живота си. Правилно или не, той не се развива по ничий велик план.
Човек може само да се надява един ден да види зависимост, но това може никога да не стане.
Все пак с план получаваш само най-доброто, което можеш да си представиш. Аз винаги съм се надявал на нещо повече.
От радиото загърмяват фанфари, чува се тракане на телетип и мъжки глас обявява, че са намерили още една мъртва манекенка. На екрана се появява снимка на усмихната млада жена. Арестували са поредния заподозрян приятел. Поредната аутопсия показва следи от постмортално сношение.
Пейджърът ми пак пиука. Номерът е на новия ми спасител.
С ръце, облепени с капаци на прозорци и врати, вдигам телефона. С пръсти, безчувствени от полепнали тръби и улуци, набирам номер, който никога няма да забравя.
Отговаря ми мъжки глас.
Татко, казвам, татко, аз съм.
Съобщавам му къде живея. Казвам му под какво име се подвизавам. Къде работя. Казвам му, че знам как изглежда след смъртта на Джина и Кейтрин, но че не съм го направил. Просто избягах.
Той ме уверява, че знае. Видял е сватбената ми снимка в днешния вестник. Знае кой съм сега.
Преди две седмици минах покрай дома им. Казвам му, че съм ги видял с мама да работят на двора. Колата ми беше спряна под цъфналата вишна на улицата. Колата ми, колата на Хелън, бе покрита с розови цветчета. Казвам му, че и двамата изглеждат добре.
И те ми липсват, уверявам го. И аз ги обичам. Казвам му, че съм добре.
Споделям, че не знам какво да правя. Но все пак ще измисля нещо.
След това млъквам и само слушам. Чакам да спре да плаче, за да му кажа, че съжалявам.
Глава 37
Имението „Гартълър“ на лунна светлина — колониална къща с осем спални, седем бани, четири камини, всичките празни и бели. Стъпките ми отекват по полирания под. Къщата тъне в мрак. Студена е без мебели и килими.
— Тук — заявява Хелън. — Можем да го направим тук. Никой няма да ни види.