Твърдата, студена подметка на ченгето се опира в задника ми и твърдите, корави пръсти излизат. Между краката ми се е събрала локва от пот. Все още със стиснати зъби, бързо се изправям.
Полицаят поглежда пръстите си и казва:
— Мислех, че ще ги откъснеш.
Помирисва ги и прави гримаса.
Чудесно, измърморвам със затворени очи, задъхан. Първо ме омагьосва, а сега може да обладае всички около мен.
Полицаят обяснява:
— През последните два часа се бях вселила в Мона. За да изпробвам магията и да й отмъстя, задето те сплаши така.
Ченгето се стиска между краката.
— Удивително. Възбудих се. Може да звучи сексистко, но винаги съм искала да имам пенис.
Казвам, че не искам да знам.
С гласа на полицая Хелън споделя:
— Мисля, след като те кача на някое такси, да се усамотя в образа на този пич и да си лъсна една чекия. Просто да пробвам.
Казвам й, че ако си мисли, че така ще ме накара да я обичам, много се лъже.
По бузата на полицая се търкулва сълза.
Застанал гол пред него, казвам, че не я искам. Не мога да й се доверя.
— Не можеш да ме обичаш — заявява Хелън с хрипливия глас на стария полицай, — защото съм жена и имам повече власт от теб.
Казвам й да се маха. Да се пръждосва. Нямам нужда от нея. Искам да се покая за престъпленията си. Уморих се да прецаквам света, за да оправдая собственото си извратено поведение.
Якият полицай заплаква. Влиза някакво по-младо ченге, поглежда стария си колега, ронещ сълзи до голия арестант, и пита:
— Всичко наред ли е, Сержанте?
— Всичко е прекрасно — отвръща старият. — Отлично се забавляваме.
Забелязва, че бърше лицето си с гумените ръкавици, с които преди малко е бъркал в задника ми, изхлузва ги и тихо изпищява. Цялото му огромно тяло потреперва и той запраща мазните ръкавици в другия край на стаята.
Обяснявам на младия полицай, че просто си бъбрим.
Младокът размахва юмрук пред лицето ми и изръмжава:
— Ти да мълчиш.
Старият полицай, Сержанта, сяда на ръба на бюрото и кръстосва крака. Подсмърча, тръска глава, сякаш да отметне коса от челото си, и казва:
— Сега, ако нямаш нищо против, би ли ни оставил сами?
Вдигам очи към тавана.
— Разбира се, Сержанте — отвръща младият полицай.
Сержанта взема кърпичка и започва да бърше очите си.
Младият полицай се обръща бързо, хваща ме за гушата и ме притиска до стената. Гърбът и краката ми се опират в студения бетон. Стиснал гърлото ми, младокът изкрещява:
— И да не разиграваш Сержанта! Ясно ли е?
Сержанта ме поглежда, подсмърча и се усмихва вяло:
— Да. Нали чу.
Младият полицай ме пуска. Отстъпва към вратата и казва:
— Ще съм отпред, ако имаш нужда… от нещо.
— Благодаря. — Сержанта стиска ръката на по-младия си колега. — Толкова си сладък.
Младокът дръпва ръката си и бързо излиза.
Хелън се е вмъкнала в мозъка на този човек, както телевизията посява семето си в главата ти. Както овсигата завладява прерията. Както някоя песен може да се загнезди в съзнанието ти. Както призраците витаят в прокълнатите къщи. Като зараза. Както Големият брат отвлича вниманието ти.
Сержанта, Хелън, става. Изважда пистолета си. Стиска го с две ръце, насочва го към мен и заповядва:
— Вземи дрехите си от плика и се облечи. — Подсмърча и изритва плика към мен. — Обличай се, мамка ти. Дошла съм да те спася.
Пистолетът потреперва в ръцете на Сержанта и той допълва:
— Махай се по-бързо, че искам да си ударя чекия.
Глава 42
Навсякъде думите се преплитат. Думи, стихове и диалози се смесват в невъобразима каша, която може да даде начало на верижна реакция. Може би великите чудеса са просто благоприятна комбинация от медийни глупости, излъчени в ефира. Неподходящите думи се сблъскват и предизвикват сътресения. Както молитвите за дъжд предизвикват бури, други комбинации докарват торнадо. Зад глобалното затопляне може би стои пресищането с реклами. Прекалено честите повторения на сапунени сериали докарват урагани. Рак. СПИН.
В таксито, на път за кантората на Хелън Бойл виждам вестникарски заглавия, които се преплитат с ръкописни надписи. Обяви, разлепени по телеграфните стълбове, се смесват с рекламни листовки в пощенските кутии. Песните на уличните музиканти се смесват с музиката от уличните заведения, с виковете на амбулантните търговци и говора от радиопредавания.
Живеем в тресяща се от кикот кула на безумни брътвежи. Нестабилна действителност от думи. Люпилня за злини. Естественият свят е унищожен и ни остава само осакатената реалност на езика.