Големият брат пее и танцува, а ние само гледаме. Камъни, дърво, тояги костите ти ще строшат, а нашата роля е на безучастна публика. Само гледай и чакай следващото бедствие.
Върху седалката в таксито задникът ми още е мазен и разширен.
Остава ни да намерим още трийсет екземпляра от книжката със стихчета. Трябва да отидем в библиотеката на Конгреса. Трябва да оправим бъркотията и да се погрижим това никога да не се повтаря.
Трябва да предупредим хората. Животът ми свърши. Това е новото ми битие.
Таксито спира на паркинга. Мона тъкмо излиза и заключва. За момент ми заприличва на Хелън. Косата й е бухнала, като червено-черен балон. Носи кафяво костюмче, но не шоколадовокафяво. По-скоро с цвета на шоколадов бонбон с цял лешник, сервиран върху сатенена възглавничка в луксозен хотел.
На земята в краката на Мона има кутия. Върху кутията има нещо червено, някаква книга. Сборникът с магии.
Приближавам се и тя ми извиква:
— Хелън я няма.
Обяснява ми, че по полицейската честота съобщили, че барът на Трето авеню е пълен с трупове и са ме арестували. Прибира кутията в багажника си и добавя:
— За малко изпусна госпожа Бойл. Тя се разплака и избяга преди секунди.
Сержанта.
Голямата, миришеща на кожа кола на Хелън я няма.
Мона свежда очи към кафявите си обувки с високи токчета, към шития си по поръчка костюм, куклени дрешки с огромни топазени копчета, към късата си пола, и продължава:
— Не ме питай как стана това. — Вдига ръцете си с лакирани в розово нокти с бели връхчета. — Моля те, кажи на госпожа Бойл, че изобщо не ми беше забавно, когато отне тялото ми и се изгаври така с мен. — Посочва бухналата си като балон коса, ружа по бузите си и розовото си червило. — Това си е чисто стилово изнасилване.
С новите си розови нокти Мона затръшва багажника.
Посочва ризата ми и казва:
— На срещата с твоя приятел май се е ляло кръв.
Обяснявам й, че това са червени петна от кетчуп.
Сборника, отбелязвам, видях го. Червената човешка кожа. Татуировката с пентаграмата.
— Тя ми го даде — твърди Мона; отваря кафявата си чантичка и бръква вътре. — Не й трябвал повече. Както вече споменах, беше разстроена. Плачеше.
С два розови нокътя Мона изважда един сгънат лист от сборника и ми го подава; страницата с моето име в полето.
— Пази се — заръчва тя. — Подозирам, че някой в някое правителство те иска мъртъв. Предполагам, че любовната магия на Хелън се е обърнала срещу нея. — Залюлява се на кафявите си обувки, обляга се на колата и добавя. — Ако щеш вярвай, но правя това, за да те спася.
Ойстър лежи отзад в колата, твърде неподвижен, твърде съвършен, за да е жив. Рошавата му руса коса е разпиляна по седалката. Амулетната му торбичка още виси на врата му и от нея са изпаднали няколко цигари. Червените белези от ключовете на Хелън личат ясно на бузите му.
Питам дали е мъртъв.
— Иска ти се. Не, ще се оправи. — Мона сяда зад волана и запалва двигателя. — Побързай да намериш Хелън. Опасявам се да не направи някоя глупост от отчаяние.
Затваря вратата и тръгва на задна. Изкрещява през прозореца:
— Провери в медицинския център „Нов живот“. Дано да не е твърде късно.
Глава 43
В стая 131 на медицински център „Нов живот“ подът блести. Под краката ми линолеумът пращи и скърца, покрит с червени и зелени, жълти и сини отломки. Има червени капки. Диаманти и рубини, смарагди и сапфири. Високите токове на обувките на Хелън, жълтата и червената, са разбити. Обувките са захвърлени на средата на стаята.
Хелън стои в дъното, осветена от малка лампа. Навела се е над метален шкаф. Ръцете й са разперени върху неръждаемата стомана. Тя е допряла бузата си до студената повърхност.
Разноцветните парченца по пода скърцат под краката ми и Хелън се обръща. Върху розовото й червило има размазана кръв. Върху шкафа има розови следи от устни. Пред нея има замазано сивкаво стъкло, а зад него лежи нещо твърде съвършено и бледо, за да е живо.
Патрик.
Скрежът около прозорчето се топи и в хладилния шкаф капе вода.
— Ти дойде — установява вяло Хелън.
От устата й капе кръв.
Само като я гледам, кракът ме заболява.
Казвам, че съм добре.
— Радвам се.
Козметичният й комплект е захвърлен на пода. Сред разноцветните отломки са разпилени верижките, златни и сребристи.
— Опитах се да счупя най-големите — обявява Хелън и се закашля. — Другите пробвах да сдъвча.
Отново се покашля и в дланта й се изсипват кръв и бели парченца от зъби.
До козметичния комплект има бутилка с препарат за почистване на канали сред зелена локвичка.
Зъбите на Хелън са изпочупени, в устата й зеят кървави дупки. Тя допира лице до сивото прозорче. Пред устата й се образува петно от дъха й. Тя сваля окървавената си ръка.