— Какъв шум?
— Направила сцена в кабинета му, доста покрещяла и поплакала. След това отишла при декана и се опитала да повдигне обвинение за сексуален тормоз срещу татко.
— Това са пълни глупости.
— Очевидно деканът също е сметнал така. — Той си наля втора чаша кафе и я занесе до масата. — Твърдяла, че татко я е преследвал и злоупотребил с нея, докато била студентка. Но името й изобщо не фигурирало в списъка на студентите в колежа. След това казала, че само е посещавала лекциите му, защото не можела да си позволи пълна такса. Но и това никой не можел да провери. Репутацията на татко е помогнала и изглежда работата се разминала.
— Беше доста разстроен — вметна Етан. — Не би разговарял с мен за това. С никого не би разговарял. После замина за около седмица. Каза ми, че отивал към Флорида да полови малко риба. Върна се със Сет.
— Опитваш се да ми кажеш, че според хората детето е негово? За Бога! Че е имал нещо с онази мадама, която чакала, колко, десет-дванайсет години, за да се оплаче?
— Тогава никой не се замисли много-много за това — намеси се Филип. — Вече бяха свикнали той да води заблудени деца вкъщи. Но съществува и въпросът с парите.
— Какви пари?
— Написал е чекове, един за десет хиляди долара, друг за пет и още един за десет — само през последните три месеца. Всичките на името на Глория Делаутер. Някой в банката забелязал и го прошепнал на друг, защото Глория Делаутер било името на жената, която го обвинявала в сексуален тормоз.
— Защо, по дяволите, никой не ми е казал какво става тук?
— Разбрах за парите едва преди около две седмици. — Етан се вгледа в уискито си. Изпи го и тежко въздъхна. — Когато го попитах, той ми отвърна само, че важното е момчето. Да не се тревожа. Веднага щом цялата работа се уредяла, щял да обясни. Помоли ме за малко време и изглеждаше толкова… беззащитен. Не знаете какво е да го видиш уплашен, остарял и уязвим. Вие не сте го виждали, не бяхте тук. Така че изчаках. — Уискито и чувството за вина се съюзиха с гнева и мъката. — И сгреших.
Потресен, Кам се изправи от масата.
— Мислиш, че са го шантажирали. Че си е поиграл с някаква студентка преди десетина години и й е направил бебе? И сега и е плащал, за да си мълчи. За да му даде детето да го отгледа?
— Казвам ти какво знам. — Гласът на Етан звучеше безстрастно: — Не какво мисля аз.
— Аз не знам какво да мисля — тихо се обади Филип. — Но Сет има неговите очи. Трябва само да го погледнеш, Кам.
— Изключено е да се е чукал със студентка. Не може да е лъгал мама.
— Не ми се ще да го вярвам. — Филип остави чашата си. — Но и той е човек. Може да е допуснал грешка. И ако е допуснал, няма да го съдя. Това, което трябва да направим, е да решим как да изпълним молбата му. Трябва да намерим начин да задържим Сет. Мога да разбера дали е започнал процедура за осиновяване. Едва ли е приключила. Ще ни трябва адвокат.
— Искам да разбера нещо повече за тази Глория Делаутер. — Кам отпусна юмруци, преди да ги е стоварил върху нещо или върху някого. — Искам да разбера коя, по дяволите, е тя! Къде, по дяволите, се намира!
— Твоя работа — сви рамене Филип. — Лично аз не искам да се доближавам до нея.
— Каква е тази глупост за самоубийството?
Филип и Етан се спогледаха, после Етан стана и се доближи до един от кухненските шкафове. Издърпа чекмеджето и извади голям, запечатан плик. Болеше го да го държи в ръцете си и от начина, по който потъмняха очите на Кам, разбра, че е разпознал в избледнелия зелен печат е форма на детелина този на баща им.
— Това е било в колата след катастрофата. — Отвори го и измъкна отвътре пощенски илик. Бялата хартия беше изцапана със засъхнала кръв. — Предполагам, че някой — може би едно от ченгетата, шофьорът на аварийната кола или някой от санитарите — е прочел писмото, а после не си е държал езика зад зъбите. От нея е. — Измъкна писмото и го подаде на Кам. — Делаутер. Пощенското клеймо е от Балтимор.
— Връщал се е от Балтимор. — Той неуверено отвори писмото. Буквите бяха едри и разкривени.
Куин, уморих се да играя на дребно. Щом толкова много искаш детето, време е да си платиш за него. Да се срещнем там, където ти го дадох. Нека бъде в понеделник сутринта. Тогава в блока е доста спокойно. Единайсет часа. Донеси сто и петдесет хиляди в брой. Пари в брой, Куин, и никакви отстъпки. Не ги ли набавиш до последния цент, вземам момчето обратно. Не забравяй, че по всяко време, ако поискам мога да прекратя осиновяването. Сто и петдесет хилядарки са добра цена за хубаво момче като Сет. Донеси парите и изчезвам. Имаш думата ми.