Трябва да са богати, реши той, докато едновременно с глада у него се надигаше и озлоблението. Могат да си позволят готини къщи, коли и живот. И част от него, онази част, произхождаща от мъжа, който живееше е омраза и „Будвайзер“, поиска да разрушава, да изтръгне храстчетата, да изпочупи лъскавите прозорци и да натроши на тресчици боядисаните капаци. Искаше по-някакъв начин да ги нарани за това, че имат всичко, докато той няма нищо. Но когато понечи да се изправи, изпита мъчително замайване. Овладя се, като здраво стисна зъби, докато го заболяха, но главата му се проясни.
Нека богатите мръсници си спят, помисли си той. Само ще ги облекчи от грижи по готината кола. Дори не беше заключена, отбеляза и изсумтя на безгрижието им, докато отваряше вратата. Едно от най-полезните умения, които му бе предал баща му, бе как бързо и тихо да свързва кабелите на кола. Такова едно умение е много удобно, когато човек се препитава най-вече с продажба на крадени коли.
Кам се наведе, изви се под волана и се зае с работа.
— Голям кураж се иска да откраднеш колата на някого от алеята пред дома му.
Преди да успее да реагира, преди дори да успее да изругае, една ръка го улови отзад за колана на джинсите и го издърпа навън. Замахна назад и свитите му юмруци сякаш отскочиха от скала.
Така се запозна е Могъщия Куин. Мъжът беше едър, поне един и деветдесет, и с телосложение на бранител от „Балтимор Колтс“. Лицето му беше обветрено и широко, обградено от гъсти и попрошарени руси коси. Пронизващо сините му очи го гледаха сърдито.
После те се присвиха.
Не беше нужно много, за да се задържи момчето неподвижно. Едва ли щеше да тежи повече от четиридесет и пет килограма, помисли си Куин, ако го беше уловил в залива. Лицето му беше изцапано и в синини. Едното му око беше почти затворено, а другото — стоманеносиво — гледаше с омраза, каквато никое дете не би трябвало да изпитва.
По устните му имаше засъхнала кръв, но то успя да изсумти презрително.
Жалост и гняв се надигнаха у Куин, но той не отслаби хватката си, тъй като знаеше, че този заек е готов да избяга.
— Изглежда си бил от победените, синко.
Махни шибаните си ръце от мен. Нищо не правех. Рей само повдигна вежда.
— Беше в новата кола на жена ми малко след седем в събота сутринта.
— Само търсех някакви дребни. К’ъв толкоз е шибаният проблем?
— Нали не искаш да ти става навик прекалената употреба на „шибан“ като прилагателно. Ще пропуснеш другите и разнообразни форми.
Кам изобщо не се трогна от леко наставническия му тон.
— Виж, Джак, просто се надявах да намеря две-три монети. Нямаше да усетиш липсата им.
— Не, но на Стела ужасно щеше да й липсва колата, ако беше довършил работата си по кабелите. А и името ми не е Джак. Казвам се Рей. Сега, както аз виждам нещата, имаш две възможности. Да видим първата. Замъквам жалкия ти задник в къщата и се обаждам на ченгетата. Как ти се струва да прекараш следващите няколко годинки в заведение за малолетни негодници?
Малкото кръв, останала по лицето на Кам, се отдръпна. Празният му стомах се надигна, дланите му внезапно се изпотиха. Не можеше да понесе кафеза. Сигурен беше, че ще умре там.
— Казах, че не съм се опитвал да открадна проклетата кола. Тази е с четири скорости. Как си представяш, че ще карам кола с четири скорости?
— О, имам усещането, че ще се справиш чудесно. — Мъжът изду бузи, замисли се, после изпусна въздуха. — А сега, втората възможност…
— Рей! Какво правиш там отвън с това момче?
Той хвърли поглед към верандата, където жена с буйни червени коси и овехтял син халат стоеше с ръце на кръста.
— Само обсъждаме някои житейски възможности. Крадеше колата ти.
— Я го виж ти!
— Някой здравата го е подредил, и то съвсем наскоро.
— Добре. — Въздишката на Стела Куин се чу съвсем ясно. — Докарай го вътре и ще му хвърля един поглед. Ама че ужасно начало на деня. Не, ти влизай вътре, идиотско куче. Много те бива, няма що! Дори не излая, когато крадат колата ми.
— Жена ми. Стела. — Усмивката на Рей беше широка и лъчезарна. — Току-що ти даде възможност номер две. Гладен ли си?
Гласът жужеше глухо в главата на Кам. Куче лаеше с висок, радостен лай, сякаш някъде на километри далече. Птички запяха пискливо и прекалено близо. Внезапно му стана горещо, после студено. И той загуби съзнание.
— Дръж се, синко. Ще те занеса.
Потъна в лепкавия мрак и изобщо не чу тихата ругатня на мъжа.
Когато се събуди, лежеше върху твърд матрак в стая, където ветрецът поклащаше леките пердета на прозорците и донасяше мирис на цветя. Унижение и страх се надигнаха в него. В мига, в който се опита да седне, някакви ръце го задържаха.