— Не, разбира се — отвърна Стефани. — Увери го, че ще си бъдем у дома след по-малко от две седмици и че нямам търпение да го видя. Кажи му също, че работата ни върви изключително успешно.
В много отношения бе благодарна, че двамата с Даниел са толкова заети. Така нямаше време да се рови в чувствата си и да се терзае от съмнения по въпроса за лекуването на Бътлър. В резултат на нападението върху Даниел и на факта, че не бива да обръща внимание на покварата на управителите на клиника „Уингейт“, лошите й предчувствия се бяха увеличили. Пол Сондърс бе по-лош от останалите. Тя чувстваше, че е безскрупулен, че му липсва и най-елементарна етика и че е тъп. Така наречените от него „добри резултати“ в програмата за терапия със стволови клетки на клиниката се оказаха несериозни. Не бяха нищо друго, освен сбор от описания на отделни случаи и изхода от тях. И дума не можеше да става за научна методика, но най-тревожното беше, че Пол не го разбираше и не го беше грижа.
Спенсър Уингейт бе друга история, но той беше повече глупав, отколкото покварен. Въпреки това обаче Стефани не би искала да се озове в дома му без придружител, а той не се уморяваше да настоява. Проблемът се състоеше в това, че развратната му същност намираше подкрепа в самолюбивото му его, поради което дори не допускаше, че предложенията му могат да бъдат отхвърлени. Отначало Стефани се опитваше да е учтива в границите на разумното, но впоследствие промени тактиката и стана рязка в отказите си, особено като видя, че Даниел е безразличен. Няколко пъти Спенсър открито я задяваше и то в негово присъствие, но той изобщо не реагираше.
И сякаш тези мошеници не й бяха достатъчни, за да я накарат да се съмнява в правилното си решение да използва клиниката, ами отгоре на всичко трябваше да мисли и за произхода на човешките яйцеклетки. Опита се дискретно да проучи нещата, но получи подкрепа единствено в лицето на лаборантката Мари. Макар и с нежелание, тя поне й каза, че гаметите идват от специалното помещение в мазето, за което отговаря Синди Дрекслър. Когато я попита какво е това помещение. Мари млъкна и я посъветва да се обърне към Меган Финиган, шефката на лабораторията. За жалост Меган повтори думите на Пол, че това е търговска тайна, когато Стефани отиде при Синди Дрекслър, учтиво я отпратиха към д-р Сондърс, който отговарял по тази част.
Тогава тя промени тактиката си и се опита да заговори някои от младите жени, които работеха в столовата. Те се държаха дружелюбно, докато не ги попита за семейното им положение. Тогава станаха неразговорливи и започнаха да отговарят със заобикалки. Когато Стефани подхвана разговор за бременността им, те се отдръпнаха и млъкнаха, от което любопитството й се разгоря още повече. Не беше нужно да си велик учен, за да разбереш какво става и въпреки предупреждението на Даниел тя реши да го докаже сама на себе си. Идеята й беше да получи информацията и дълго след като Даниел и Бътлър напуснат островите, да уведоми анонимно бахамските власти.
Трябваше само да се промъкне в помещението. За съжаление, не бе получила още тази възможност поради изключителната си заетост, но през идните няколко часа това щеше да се промени. Яйцеклетката, която бе сляла с един от третираните с НХТСК фибробласти бе заменена с една от десетте, получени от Пол Сондърс. След като прехвърли ядрото на заменената яйцеклетка, тя не можа да се раздели. По тяхно искане Пол бе доставил още една. След като получиха нови ядра, деветте се деляха. Някои бяха в петия си ден и вече бяха започнали да образуват бластоцисти.
Стефани и Даниел възнамеряваха да създадат десет отделни линии стволови клетки, всяка от които да съдържа клонирани клетки от Ашли Бътлър. Макар да им бе нужна само една, те създадоха десет за всеки случай. И десетте щяха да доставят клетки, които да бъдат диференцирани в допамин произвеждащи нервни клетки.
Може би по-късно през деня, или на другата сутрин Стефани щеше да получи стволовите клетки от бластоцистите, но дотогава разполагаше с малко свободно време. Единственият проблем беше, че не можеше да остави Даниел, но благодарение на мерките за сигурност в клиниката и на неговото дистанциране от нея напоследък, тя си мислеше, че той няма да е непреодолима пречка.
— Как върви сливането? — извика Даниел от мястото си.
— Като че ли добре — отвърна Стефани, докато се взираше в лещите на микроскопа.
Сега яйцеклетката имаше ново ядро с пълен набор от хромозоми. Следвайки необясним засега процес, яйцето щеше да започне да препрограмира работата на ядрото. Само за часове новосъздаденото образувание щеше да започне да се държи като наскоро оплодено яйце. За да постави началото на конверсията, Стефани внимателно прехвърли променената яйцеклетка в активираща среда.