Отвори вратата на офиса, влезе и шумно я затвори след себе си. Лу и Сал седяха всеки зад своето бюро и ядяха пица. Тръпки го побиха. Мразеше миризмата на аншоа, особено в комбинация с вонята на развалени яйца.
— А бе хора, знаете ли, че си имате голям проблем? — попита той и сви устни, за да демонстрира недоволството си; заклати глава като кучетата играчки, които някои поставяха на задното стъкло на колите си.
Но за да покаже, че не проявява неуважение към близнаците, той се приближи и се ръкува с всеки поотделно, после отиде и се тръшна на дивана. Разкопча балтона си, но не се съблече. Възнамеряваше да остане само няколко минути. Онова, което искаше да им каже, бе съвсем просто.
— Какво е станало? — с пълна уста попита Лу.
— Гаетано се е издънил. Не знам какво е направил в Насо, но ефектът е нулев!
— Шегуваш се.
— На шегаджия ли ти приличам? — сбърчи чело Тони и широко разпери ръце.
— Искаш да ни кажеш, че професорът и сестра ти не са се върнали?
— Още по-лошо — презрително отвърна Тони. — Не само че не се върнаха, пустите му измамници, ами на всичко отгоре сестра ми не е проронила дума за това на майка ми, а те разговарят почти всеки ден.
— Чакай малко! — обади се Сал. — Искаш да кажеш, че сестра ти не е споменала на майка ти, че са имали проблем и че някой е нападнал приятеля й, така ли? Абсолютно нищо?
— Абсолютно нищо! Niente! Чувам само, че си живеят като в рая.
— Нещата не съвпадат с казаното от Гаетано — каза Лу. — Не му повярвах напълно, защото има навика да прекалява, когато нещата опрат до бой.
— Е, в нашия случай не е прекалил — отвърна Тони. — Влюбените птички са още там, пърхат под слънцето и, по думите на майка ми, имат намерение да останат още три седмици, дори месец, или колкото там са намислили! А междувременно, както твърди моят счетоводител, нищо не се е променило в компанията и тя продължава да затъва. Той е сигурен, че след месец ще фалират, тъй че кажете чао на нашите двеста бона.
Сал и Лу се спогледаха недоверчиво. Гневът им растеше с всяка изминала минута.
— Какво ви каза Гаетано? — попита Тони. — Че е извил ръцете на професора и му се е скарал? Или изобщо не е ходил до Насо, а ви е излъгал?
Тони скръсти ръце на гърдите си и седна с кръстосани крака.
— Дявол да го вземе! — промърмори Лу. — Нещата не си пасват.
Остави парчето пица с аншоа и италианска наденица на бюрото, прекара език по венците си, за да отстрани остатъците от зъбите си, преглътна и се наведе над бюрото, за да натисне копчето, което стърчеше на повърхността. През вратата, свързваща офиса със склада, се чу глух звън.
— Гаетано е бил в Насо! — заяви Сал. — Сигурни сме, по дяволите!
Тони кимна с невярваща физиономия. Знаеше, че това е копчето, с което викат Гаетано. Искаха да вярват, че управляват много важно предприятие. Намерението на Тони беше да им вдигне кръвното и успя. Когато в отвора на вратата се появи главата на Гаетано, братята вече имаха желание да му я откъснат.
— Влез, дявол да те вземе, и затвори вратата! — изсъска Сал.
— Имам клиенти — посочи Гаетано назад.
— Не ми пука, дори там да е президентът на Съединените щати, мошенико! — изкрещя Сал. — Домъкни си задника тук.
За по-голям ефект той дръпна средното чекмедже на бюрото си, измъкна трийсет и осемкалибров пистолет с рязано дуло и го тръсна пред себе си.
Гаетано смръщи вежди и направи, каквото искаха от него. Много пъти беше виждал пистолета и не се стресна, защото знаеше, че това е един от любимите номера на Сал. В същото време осъзна, че той е вкиснат за нещо, а Лу не изглеждаше да е по-добре. Гаетано погледна към дивана, но тъй като Тони се бе настанил по средата, реши да остане прав.
— Какво има? — попита той.
— Искаме да знаем какво, по дяволите, свърши в Насо — изръмжа Сал.
— Казах ви — отвърна Гаетано. — Направих онова, което ми заръчахте. Дори успях да свърша всичко за един ден, което си беше чисто претрепване.
— Е, трябвало е да останеш още един ден — язвително се обади Сал. — Явно професорът не е разбрал посланието ни както трябва.
— Какво точно му каза? — със същата злоба в гласа попита Лу.
— Да си вдигне задника обратно и да оправи компанията — отвърна Гаетано. — По дяволите, не беше толкова сложно. Няма начин да съм се издънил.
— Даде ли му да разбере? — попита Сал.