Выбрать главу

Стефани грабна телефона и позвъни в близката книжарница. Усилието й бе възнаградено — разбра, че книжарницата разполага с едно от заглавията, от които се интересуваше. Плащеницата от Торино: факти с илюстрации от Йън Уилсън и Бари Шворц, професионален фотограф, включен в състава на американската научноизследователска група, проучила плащеницата из основи през 1978 година. Стефани помоли да й запазят книгата.

Върна се в уебсайта на книжарниците и си поръча още няколко книги по въпроса. Като привърши с това, стана и взе палтото си от облегалката на стола.

— Отивам в книжарницата — викна към Питър тя. — Ще взема една книга за Плащеницата от Торино. Много съм любопитна. Знаеш ли нещо за нея?

— Хм — измърмори Питър и заби нос в масата, сякаш потъна в дълбок размисъл. — Знам името на града, в който се пази.

— Говоря сериозно — проплака Стефани.

— Добре, ще го кажа така — започна Питър. — Чувал съм за нея, но темата не е от онези, дето често се спрягат в разговорите с приятели. Ако ме притиснат много, бих казал, че е един от предметите на средновековната църква, използвани за разпалване на религиозните страсти и за пълнене на църковните каси, също като парченцата от светия кръст и изтръгнатите нокти на светците.

— Мислиш ли, че е истинска?

— Говориш за погребалното платно на Иисус, нали?

— Да.

— Разбира се, че не е! Още преди десет години доказаха, че е фалшификат.

— Ами ако ти кажа, че е най-изследваният артефакт в историята на човечеството?

— Ще те попитам дали наскоро не си пушила трева.

— Благодаря ти, Питър — засмя се Стефани.

— За какво ми благодариш?

— Притеснявах се, че моята неосведоменост по отношение на плащеницата я няма никъде по света. Но разбрах, че греша.

Стефани навлече палтото си и се отправи към вратата.

— Откъде ти хрумна да се занимаваш с Плащеницата от Торино? — извика след нея Питър.

— Скоро ще разбереш.

Тя прекоси приемната по диагонал и надникна в офиса на Даниел. Изненада се, като го видя да седи отпуснат на бюрото, хванал главата си с ръце.

— Хей! — извика тя. — Добре ли си?

Даниел вдигна глава. Очите му бяха зачервени, сякаш ги бе търкал, а лицето му беше по-бледо от всякога.

— Да, добре съм — отвърна той с изтощен глас. Предишната му веселост се бе изпарила.

— Какво има?

Той поклати глава и обходи с поглед разхвърляното бюро пред себе си.

— Да организираш подобно нещо е все едно да плаваш в пробита лодка и да изтребваш водата с напръстник. Инвеститорите отказват да отпуснат втората част от финансирането, докато не им кажа откъде съм толкова сигурен, че законопроектът на Бътлър няма да бъде придвижен и ще остане в подкомисията. А аз не мога да им кажа, защото ако го направя, новината ще се разпространи и Бътлър ще ме убие, задето не съм запазил тайната му. Губим всичко.

— Колко пари ни останаха?

— Почти никакви — въздъхна Даниел. — Само след месец ще се чудим какво да правим.

— Месец, през който ще лекуваме Бътлър — каза Стефани.

— Какъв късмет! — саркастично се изсмя Даниел. — Полудявам при мисълта, че трябва да спрем изследванията си, за да се занимаваме с хора като Бътлър и като онези клоуни по безплодието в Насо. Престъпление е, че медицинската наука в тази страна се политизира по такъв начин. Ако предците ни, които са настоявали за отделянето на църквата от държавата, видят как някои политици използват предполагаемата си вяра, за да се възползват от безспорно най-великото постижение в областта на медицината, сигурно ще се обърнат в гроба.

— Добре де, всички знаем какво стои всъщност зад днешните лудити на биотехнологичното движение — каза Стефани.

— За какво говориш?

— За прикритата политика против абортите — заяви тя. — Истината е, че тези демагози искат да провъзгласят оплоденото яйце за човешко същество с всички конституционни права, независимо от начина, по който е получено и независимо от бъдещето му. Становището им е абсурдно, но ако успеят, край на всичко.

— Вероятно си права — съгласи се Даниел и издиша със свистене. — Ама че ситуация! Потомците ни ще има да се чудят, що за хора сме били, че да разрешим един личен въпрос като аборта да блокира цялото общество години наред. Взехме наготово голяма част от идеите, свързани с човешките права, правителството и общото право от Англия. А защо не следваме примера на Англия в областта на етиката в репродуктивните биотехнологии?