— Това е интересно, но и него ще поставя в категорията, в която сложих перспективата.
— В такъв случай да продължим — предложи Стефани. — През 1979 година, когато в продължение на пет дни плащеницата е била подложена на изследване от страна на учени от САЩ, Италия и Швейцария, всички били единодушни, че образът върху платното не е бил нарисуван. Не се виждали нито следи от четка, нито удебеления от наслоена боя. Образът бил уникален — имам предвид, че върху тъканта нямало и помен, от каквато и да е течност. Единственото обяснение, което дали за произхода на образа било, че е имало окисляване на тъканите, сякаш са били изложени на влиянието на чист кислород от внезапна силна светлина или на друго силно електромагнитно въздействие. Твърдението им, очевидно, е доста неопределено и спекулативно.
— Добре — каза Даниел. — Трябва да призная, че тук има наченки на убедителност.
— Има и още — продължи Стефани. — Американският екип през 1979 година включвал учени от НАСА, които приложили последните технологични постижения при анализирането на плащеницата, включващи специална апаратура, известна под наименованието „VP–8“, аналог на механизма, разработен да конвертира дигиталните образи, получени от повърхността на Луната и Марс, в триизмерни фигури. За изненада на всички участници образът, запечатан върху плащеницата съдържал същата информация, което ще рече, че наситеността на образа във всяка негова част е пряко пропорционална на разстоянието, на което е отстояла от тялото на разпънатия, когато са го обвили в нея. С една дума, фалшификаторът трябва да е бил самият дявол, щом е успял да разгадае всичко това още в тринайсетия век.
— Дума да няма! — съгласи се Даниел и учудено поклати глава.
— Искам да добавя още нещо. Биолозите открили, че върху плащеницата има полени, които могат да се намерят само в Израел и Турция, което говори, че нашият фалшификатор трябва да е бил не само умен, но и доста съобразителен.
— Как би могъл да сгреши въглеродният анализ?
— Интересен въпрос — отвърна Стефани.
Тя хапна механично още един залък, бързо го сдъвка и продължи:
— Никой не знае. Съществуват предположения, че древното ленено платно е добра среда за поддържане на растежа на бактериите и те остават покрити от прозрачен биофилм, който би могъл да промени резултатите от анализа. Подобен проблем се появил при въглеродния анализ на тъканта, използвана при египетските мумии, чиято възраст е доста точно определена с други средства. Един руски учен лансира идеята, че пожарът, в който плащеницата попаднала през шестнайсетия век е повлиял на резултатите, макар да се питам как би могъл един пожар да причини повече промени, отколкото изминалите години.
— А историческите факти? — попита Даниел. — Ако плащеницата е истинска, защо е станала известна едва през тринайсетия век, когато е открита във Франция?
— И това е добър въпрос — отвърна Стефани. — Иън Уилсън отнася плащеницата към друга известна и високо тачена реликва от времето на Византийската империя, наречена Платното на Едеса, пазено в Цариград повече от триста години. Интерес предизвиква фактът, че платното изчезва, когато през 1204 година градът е нападнат от кръстоносците.
— Има ли доказателства, че двете платна са идентични?
— Тъкмо на това място спрях — отвърна Стефани. — Но е много вероятно да има. Уилсън цитира думите на един французин, който е виждал византийската реликва преди изчезването й и я описва като погребална плащеница с мистичен и пълен отпечатък на Иисус и от двете й страни, което напомня на Плащеницата от Торино. Ако двете реликви са идентични, торинската плащеница трябва да се отнесе поне към девети век.
— Сега разбирам защо си толкова възбудена — забеляза Даниел. — Направо фантастично. Но да се върнем на научното изследване: ако образът не е нарисуван, какви са хипотезите за произхода му?
— Това е може би най-интересният въпрос. Няма никакви хипотези.
— Плащеницата не е ли изследвана наново от 1979 година насам?
— Доста пъти — отговори Стефани.
— Някакви нови теории?
— Не и такива, които да станат причина за нов анализ. Е, има едно предположение за моментна странна радиация… — Стефани понижи глас и остави думите си да увиснат във въздуха.