— Звучи разумно — съгласи се Пол. — Да тръгваме към лабораторията.
— Няма причина да не започнем обиколката от там — любезно предложи Спенсър.
Успокоена от факта, че запазиха дистанцията помежду си, Стефани се поотпусна и когато излязоха от кабинета на Спенсър, тя вече дишаше спокойно.
Пред асансьора Шийла се извини, че я чакат пациенти, за които трябва да се погрижи и слезе по стълбите.
Лабораторията се намираше извън централната сграда, и за да стигнат до нея, минаха по плавно извиващите се, покрити със сводове пътеки.
— Нарочно проектирахме клиниката с отделни сгради, за да излизаме навън, дори когато работим по цял ден — обясни Пол. — Добре е за душевното здраве.
— Но аз излизам много повече, отколкото Пол — засмя се Спенсър. — Тенът ми го доказва. Не съм работохолик като него.
— Цялата сграда ли е заета от лабораторията? — попита Даниел и влезе през отворената от Спенсър врата.
— Не съвсем — обясни мъжът, като мина пред тях и се спря пред щанда с пресата.
Той се наведе и взе някакво лъскаво списание. Групата се озова в помещение, което представляваше нещо средно между уютен салон и библиотека. Рафтове с книги покриваха стените.
— Тук е читалнята ни. Отделил съм последния брой на списанието „Репродуктивни технологии на двайсет и първия век“ — рече той и гордо подаде изданието на Даниел. — Има няколко материала, които може би ще ви заинтригуват.
— Много си любезен — отвърна Даниел.
Той хвърли поглед на съдържанието на корицата и го подаде на Стефани.
— Освен лабораторията, в сградата има и помещения за живеене — обясни Пол. — Те включват апартаменти за гости, в които няма лукс, но затова пък са удобни. Бихме искали да ви предложим да се настаните в тях, ако държите да сте близо до работното си място. В сградата отсреща има дори столова, където се сервира храна три пъти на ден, така че няма да е нужно да напускате клиниката, ако не искате. Виждате ли, много от нашите служители живеят тук, в комплекса, и техните апартаменти се намират също в тази сграда.
— Благодаря ви за предложението — побърза да отговори Стефани. — Много сте любезни, но в града ни е много удобно.
— Мога ли да ви попитам къде сте отседнали? — заинтересува се Пол.
— В хотел „Оушън Клъб“ — отвърна Стефани.
— Нека продължим обиколката — предложи Спенсър.
— Разбира се — съгласи се Пол и махна с ръка по посока към двете двойни врати, отвеждащи във вътрешността на сградата.
— Освен лабораторията и апартаментите в сградата се намира и оборудване за диагностика, като например PET скенер. Инсталирахме го тук, защото ще го използваме повече за научноизследователска работа, отколкото в клиничната ни дейност.
— Не знаех, че разполагате и с подобен скенер — каза Даниел.
Той многозначително погледна към Стефани, за да изрази задоволството си и да опонира на явното й неодобрение. Знаеше, че този скенер, който изследва физиологичните функции на организма с помощта на гама-лъчи, би могъл да им бъде от полза, ако при лечението на Бътлър възникне някакъв проблем.
— Клиника „Уингейт“ ще предлага пълно медицинско обслужване — и клинично, и научноизследователско — гордо се изпъчи Пол. — Инсталирахме СТ скенер, както и MRI и решихме да се сдобием и с PET.
— Впечатлен съм — призна Даниел.
— Знаех си — отвърна Пол. — А като откривател на НХТСК сигурно ще се заинтригуваш от факта, че планираме да играем главна роля не само в лечението на безплодието, а и в областта на терапията със стволови клетки.
— Интересна комбинация — неопределено забеляза Даниел, защото не знаеше как да реагира на неочакваната новина.
При всичко онова, което бе известно за клиника „Уингейт“, намерението им да се занимават и с терапия със стволови клетки бе наистина изненадващо.
— На мнение сме, че това е естествено продължение на дейността ни — обясни Пол, — като се има предвид, че имаме достъп до човешки яйцеклетки, както и огромният ни опит в прехвърляне на клетъчни ядра. Необичайното е, че мислехме да развием този клон на медицинската наука като странична дейност, но откакто сме открили клиниката, имаме повече заявки за терапия със стволови клетки, отколкото за лечение на безплодието.
— Така е — каза Спенсър. — Всъщност, пациентите, които видяхте долу в главната приемната, са тук за лечение със стволови клетки. Новината за услугите, които предлагаме, бързо се е разпространила от уста на уста. Изобщо нямаше нужда да се саморекламираме.
Двамата се слисаха.
— Какви заболявания лекувате? — попита Даниел.