— Буквално всичко! — засмя се Пол. — Мнозина вече разбират, че стволовите клетки са в основата на всички болести, като се започне от рак в последна фаза и най-различни дегенеративни заболявания и се стигне до проблемите на стареенето. Идват при нас, тъй като не могат да получат подобно лечение в САЩ.
— Но това е нелепо! — поразена възкликна Стефани. — Няма подписани протоколи за лечение със стволови клетки.
— Признаваме, че разораваме нови целини — отвърна Спенсър. — Още експериментираме, което и вие смятате да направите с вашия пациент.
— Ръководим се от обществените нужди, за да финансираме необходимите научни изследвания — обясни Пол. — За бога, постъпваме съвсем разумно, като се има предвид предпазливостта на американското правителство по отношение на финансирането на изследванията, което затруднява работата на учените в страната.
— Какъв вид клетки използвате? — заинтересува се Даниел.
— Многофункционални стволови клетки — отговори Пол.
— Как… Не ги ли диференцирате? — невярващо попита Даниел, тъй като недиференцираните стволови клетки не биха могли да лекуват нищо.
— Не — каза Пол. — В бъдеще, разбира се, ще го правим, но засега само прехвърляме ядрата, отглеждаме стволовите клетки и ги инфузираме. Оставяме болният организъм да избере за какво са му нужни. Получихме някои интересни резултати… не при всички случаи, разбира се, но това е то изследователската работа.
— Е, може би се поизсилвате, като наричате работата си научно-изследвателска — разгорещи се Стефани. — Пък и едва ли има нещо общо между вашата дейност и онова, което ние възнамеряваме да направим.
Даниел я хвана за ръката и я дръпна.
— Колежката ми искаше да каже, че ние ще лекуваме пациента с диференцирани клетки.
— Исках да кажа много повече — опита се Стефани да освободи ръката си. — Това, което вършите тук със стволовите клетки е направо шарлатанство.
Даниел я стисна за рамото.
— Извинете ни за миг — обърна се той към Пол и Спенсър, които стояха с потъмнели лица.
Насила избута Стефани встрани и гневно й прошепна:
— Какво, по дяволите, правиш? Искаш да саботираш нашата операция и да ни изхвърлят от тук, така ли?
— Не ми се сопвай — просъска тя също тъй гневно. — Как може да ги слушаш толкова спокойно? Не виждаш ли, че са най-отвратителни шарлатани?
— Млъкни! — изсъска отново Даниел и я разтърси. — Трябва ли да ти напомням, че целта ни е само една и тя е да излекуваме Бътлър? Не можеш ли да се въздържаш, за бога? Става въпрос за бъдещето на КЛЕЗА и НХТСК! Да, тези хора не са светци. Знаехме го от самото начало. Затова са открили клиника тук, а не в Масачузетс. Гледай да не оплескаш всичко със справедливия си гняв!
Двамата се вторачиха един в друг, а от очите им излизаха искри. Накрая Стефани издърпа ръката си и каза:
— Заболя ме!
— Извинявай — погледна я многозначително Даниел.
Той пусна ръката й и тя започна да я разтрива. Наложи му се да си поеме дълбоко дъх, за да укроти гнева си. Спенсър и Пол ги наблюдаваха с подигравателно изражение на лицата. Даниел отново се обърна към Стефани:
— В състояние ли сме да се съсредоточим върху задачата си? Не можем ли да приемем, че тези хора тук са неетични, продажни идиоти и толкова?
— Според мен поговорката, че не бива да критикуваш, когато сам си уязвим, е напълно подходяща в случая. Вероятно затова съм тъй изнервена.
— Може и да си права — отвърна Даниел. — Но не забравяй, че обстоятелствата ни принуждават да нарушим правилата. След като сме приели този факт, мога ли да разчитам, че отсега нататък ще сдържаш реакциите си, поне докато сме в състояние да се оправим сами?
— Ще се опитам.
— Направи го — посъветва я Даниел.
Той отново си пое въздух, за да си вдъхне кураж и се върна при останалите. Стефани го последва.
— Уморени сме от полета — обясни Даниел. — И двамата сме изнервени. Освен това доктор Д’Агостино е склонна към преувеличения. Сигурна е, че диференцирането на клетките дава по-ефикасни резултати в лечението.
— Но ние имаме някои изключителни постижения! — възкликна Пол. — Вероятно доктор Д’Агостино ще иска да ги види, преди да направи заключенията си.
— Със сигурност — отвърна Стефани.
— Да продължим — предложи Спенсър. — Искаме да ви покажем цялата клиника преди обяд, а има още какво да видите.
Минаха през двойната врата и мълчаливо прекрачиха в обширната лаборатория. Изненадите нямаха край. Огромните й размери в комбинация с внушителното оборудване от апаратурата за изследване на ДНК материали до инкубаторите за отглеждане на тъканни култури ги смаяха. Липсваше само персоналът. В далечината, до стерео микроскопа, работеше една-единствена лаборантка.