— Това е — потвърди Диксън с усмивка.
Той застана до мен, погледна ме отгоре и се ухили.
— Само да предупредя, че не обичам да губя — призна той, като ме оглеждаше нагло от горе до долу.
— Хм, не е ли забавно, защото и аз не обичам. Ще се видим на финала…
Тръгнах с бърз спринт и оставих Диксън на нашата импровизирана стартова линия. Чух го, че ме последва с бърза крачка и аз увеличих моята скорост. Първите няколко метра винаги са ми най-трудни, но след като намеря ритъма си, мога да тичам с километри. Може би се опитвах да избягам от демоните си, но колкото и бързо да тичах, те винаги ме настигаха.
— Само да спомена, че нарочно ти оставих преднина — каза заплашително Диксън.
И двамата поддържахме нормално темпо. Само дишането ни се чуваше и така беше по-добре, защото, ако си говорехме, щях да се изгубя в неговия дълбок глас. Съсредоточих се върху чувството да усещам тялото си живо, кръвта се движеше по вените ми и даваше живот на всяко мое движение. Тичахме в мълчание един до друг няколко минути, но в един момент Диксън взе преднина и поведе напред. Останах зад него и пестях енергията си, щях да извадя големите пищови половин километър преди края. Пък така можех спокойно да наблюдавам неговите мускулести крака и стегнат задник. Беше като произведение на изкуството и не можех да въздържа любопитството си какво ще бъде чувството да докосвам това тяло.
— Умори ли се вече? — подразни ме Диксън, като се обърна и започна да тича заднишком.
Гледаше ме развеселен, а аз го ударих.
— Просто съм щедра. Не искам да вземам преднина толкова рано, това може да те притесни — казах запъхтяно.
Диксън се засмя и се обърна напред. Реших да го настигна, защото вече имаше сериозно разстояние между нас, бях изостанала, защото се заплеснах по сексапилния му задник.
— От колко време тичаш? — пръхтеше Диксън и гледаше напред.
— От девет години — признах аз, без да допълвам защо.
— Доста си добра — призна Диксън.
— Обърнах се към него с усмивка.
— Изненадан ли си?
— В никакъв случай. Майка ми ме научи да не се изненадвам от нищо, що се отнася до жените.
Не можах да спра смеха, който излезе от моя повдигащ се гръден кош.
— Майка ти явно е умна жена.
— Беше — каза Диксън и аз не пропуснах използването на минало време. — Почина преди шест месеца от рак на гърдата — обясни той.
— О, Диксън, съжалявам — изпъшках сконфузено.
При мисълта да загубя майка си, направо ми спря сърцето.
— Благодаря ти — каза той с тъжна усмивка.
— Сега само двамата с баща ти ли сте?
— Хм, да — отговори той, като се поколеба.
Това ме обърка, но не казах нищо, защото си помислих, че ще е неудобно да питам.
— А ти? — попита той невинно, без да осъзнава как елементарен въпрос като този всъщност е най-лошият ми кошмар.
Но аз спокойно отговорих:
— Какво за мен?
— Имаш ли братя или сестри?
— Да, имам по-голям брат, но сме само ние двамата и майка ни.
— Къде е баща ви?
— Той си тръгна, когато бях на пет, не го помня много — разкрих аз и гледах напред.
— Сигурно ви е било трудно?
— Беше добре, майка ми е най-добрата на света. Доста сме близки — споделих и бях щастлива да разкрия тази информация от миналото си.
— Сигурно е страхотна дама — каза Диксън и аз кимнах.
— Настина е страхотна — отговорих искрено, защото, преди мама да се омъжи отново, наистина ни беше трудно.
— Сигурен съм, че брат ти се е грижел за малката си сестра, нали? — каза неопределено Диксън и аз знаех, че е невинен въпрос, но при споменаването на брат ми се спънах и полетях с глава към земята.
— Господи, добре ли си?! — попита той.
Неговият глас се смеси с камбаната в главата ми. Сигурна съм, че не съм добре, но кимнах, което предизвика мозъка ми да се завърти в главата ми като топчета за игра. Прилоша ми и бях на път да се изложа, като се просна на земята, затова се опитах да се съвзема и да се вдигна, но Диксън ме спря.
— Не, недей толкова бързо, доста силно си удари главата!
— Добре съм — казах аз и махнах с ръка, защото бях по-притеснена как ще го погледна, отколкото за наранената си глава.
Изправих се до седнало положение, а Диксън коленичи до мен. Видях как очите му се разшириха и той въздъхна.
— По дяволите, тече ти кръв!
Преди да мога да се съпротивлявам, той съблече тениската си и натисна прекрасно ухаещата дреха към челото ми. Аз изхленчих в момента, в който докосна откритата рана на веждата ми, Диксън трепна и отхлаби натиска.