— Мислиш ли? — подсмръкна тя и вдигна лице.
— Знам го. Всички тези награди на стената ми потвърждават, че знам какво говоря — прибавих с лека усмивка, като се опитвах да разведря атмосферата.
Слава богу, тя се засмя и бръкна в чантата си за носна кърпичка. Докато бършеше очите си, си мислех какво ли е провокирало това състояние. Лекарят в мен се беше отстранил и говорех изцяло от позицията на неин любовник.
— Има ли нещо, което мога да направя? — попитах аз, протегнах си ръката и отместих един рус кичур.
— Ако може, не знам… да поговорим?
Това беше първият момент, в който я виждах… уязвима и изглеждаше, че й отива.
— Разбира се, бих се радвал — отговорих аз и осъзнах, че всъщност аз не знам нищо за нея.
Знам как да я накарам да свърши с устата си за пет секунди и как обича да бъде любена, но всъщност не знам коя е и какво обича, различно от секса. Мислех, че е щастлива само да си бъдем приятелчета за секс, но се бях издънил, без да предполагам — изглежда, че майка ми отново се оказа права.
— Искаш ли да пием кафе след работа?
В този момент Джулиет Харт, която си мислих, че познавам, беше накарала моите вярвания да паднат по гръб и ми показа, че личността, която седеше пред мен, е съвършено непозната. Непознатата е точно тази, която искам да познавам по-добре.
— Разбира се — отговорих и кимнах.
Дължах й го. Джулиет пое дълбоко въздух и заглади косата си.
— Съжалявам, че нахлух тук като някоя побъркана. Трябваше първо да се обадя.
— Спокойно, случва се непрекъснато — усмихнах се и тя се засмя — нейното красиво лице вече не беше потънало в сълзи.
— Добре, ще те оставя да се върнеш към работата си.
Тя се изправи и приглади роклята си.
— Към 19,00 часа ли ще се видим?
— Звучи чудесно — отговорих и се изправих с ръце, пъхнати в джобовете.
— Чудесно, до довечера.
Тя ме завари напълно неподготвен, когато се пресегна и ме прегърна. Това беше първият път, в който просто се прегръщахме, което беше смешно, защото ръцете ми бяха попадали на много по-интимни места от тялото й повече от веднъж. Бавно извадих ръце от джобовете си и я обгърнах с ръцете си. Бях шокиран от това колко крехка и уязвима се чувстваше. Не съм свикнал с тази Джулиет и имам чувството, че ще трябва да свикна. Тя се освободи след момент и ми каза „чао“ с целомъдрена целувка по бузата. Гледах тъпо, докато излизаше от кабинета ми, защото тази жена изглеждаше като Джулиет, но не и Джулиет, която си мислех, че познавам.
Седнах зад бюрото си, все още изумен от това, което се беше случило. Още в момента, в който се запознах с Джулиет, осъзнах, че тя ще предизвика буря. Но как ще отрази това на нещата между Мадисън и мен?
Мобилният ми извибрира, за да ме извести, че имам съобщение. Зарадвах се, че ме откъсна от мислите ми. Като отворих съобщението, изпъшках и се ударих по челото. Почувствах се като най-големия гадняр на света, милите думи като че ли ми се подиграха заради това, което трябваше да направя.
Не съм яла цял ден.
До довечера. Нямам търпение.
Мади
ГЛАВА 11: ДОБРЕ ПОЗНАТИ ДУМИ
Мадисън
— Какво имаш предвид с това, че „няма да успее“? — попита Мери от другия край на леглото ми.
Свих рамене и й подадох телефона, за да се убеди сама. След като прочете съобщението, тя изпсува.
— Какво трябва да означава „изникна нещо“? Какво точно? Единственото простимо извинение, което би звучало на място, е да е умряла майка му — изръмжа тя и изглеждаше наистина отвратена, че Диксън е помолил за отсрочка на нашата среща.
— Майка му е мъртва — отговорих аз и тъжно отместих хубавата синя рокля, която планирах да облека тази вечер.
— Каквото и да е. Това са пълни глупости! — извика тя и посочи с пръст екрана на телефона.
— Знам, Агънце — въздъхнах аз, защото настина бяха пълни глупости.
Преди три часа Диксън ми прати есемес, в който твърдеше, че нещо е изникнало и няма да успее да се видим тази вечер. Той се беше извинил няколко пъти и беше поискал втори шанс. Освен това не посочи друга причина, заради която не може да дойде или кога щеше да се състои втората среща.
Чувствам се толкова глупаво. Всъщност не мога да повярвам, че си помислих, че мъж като Диксън ще се заинтересува от момиче като мен.
— Аз съм идиотка. Диксън най-вероятно дори не мисли за мен по този начин. Имам предвид — виж него, виж мен — казах аз и посочих тялото си.