— Не, той е идиот. Излизаме — каза вбесено Мери.
Тя скочи от леглото ми, буреносно се насочи към гардероба и започна да тършува в дрехите ми.
— Не искам да излизам!
Мисълта да се запознавам с някакви хора, ми звучеше като ужасна идея.
— Тази е вариант — промърмори Мери, докато главата й беше заровена в дрехите ми.
— Агънце — опитах се да протестирам.
Мери се обърна и ме закова с поглед, който беше категоричен.
— Добре — разсърдено казах аз и вдигнах ръце във въздуха, защото нямаше никакъв смисъл да споря с нея.
— Няма да съжаляваш — каза тя с крива усмивка.
Добре познати думи.
Когато Мери каза, че ще излизаме, мислех, че ще ходим на пица или на кино. Нямах предвид, че ще излизаме навън, ама истинско излизане. Седя на маса, която гледа към огромен дансинг и се чувствам далече извън зоната ми на комфорт. Гледам Мери как куфее като някаква рок звезда с пиърсинг, без въобще да я интересува останалия свят. Преди известно време скъса с гаджето си Кори, с което бяха заедно от гимназията, и знам, че я боли, колкото и да се правеше на непукист. Мъжът, на когото вярваше и който отне девствеността й, се оказа лъжец и мижитурка, затова не я виня, че е толкова кисела. Искам да вярвам, че не всички момчета мислят с долните си глави.
Имам предвид, да, Диксън е задник за това, че се измъкна, но нито веднъж не съм почувствала по начина, по който е говорил с мен, че го прави, за да прави секс с мен. Всъщност чувствах, че имаме истинска връзка и може би е различен от всички останали момчета, с които се бях срещала. Но явно съм грешала. Посегнах към моята текила и реших да удавя болката си в този „изгрев“ — така и така нямах лекции до утре в късния следобед. Тъкмо започнах да се замайвам и столът до мен изскърца. Обърнах се да видя кой краде стола на Мери.
— Хей, седи ли някой тук? — попита един секси зеленоок непознат до мен.
Кимнах усмихнато.
— Всъщност да. Виждаш ли лудата червенокоса на дансинга?
Посочих към най-добрата ми приятелка, която беше заобиколена от няколко нетърпеливи ухажори.
Готиният до мен кимна, присви очи и погледна в посока на Мери.
— Та ето кой седеше тук — заключих и се ухилих.
Моят непознат ми се усмихна с тръпчинки, наведе се по-близо и извика в ухото ми:
— Не мисля, че ще се върне скоро — отговори той и аз се разсмях, защото си помислих, че е прав.
Не знам дали е заради алкохола, или за това, че се чувствах малко пренебрегната от Диксън и отложената среща, но каквото и да е, аз протегнах ръка и се усмихнах.
— Здравей, аз съм Мадисън.
— Здравей, аз съм Дейвид — каза непознатият и се опитах да не се свия от факта, че името му ми напомняше за едно друго, което започва с Д.
— Приятно ми е да се запознаем, Дейвид! — казах аз и бързо се възстанових от депресията Диксън.
— И на мен, може ли да ти поръчам едно питие? — попита Дейвид.
Дългият му бретон му бъркаше в очите. Изгълтах остатъка от текилата си и се усмихнах.
— Разбира се.
Дейвид се засмя и аз веднага се почувствах леко с него.
— Сега се връщам — каза той.
Проследих го да си проправя път през тълпата, впечатлена от това, което виждам. Може би все още има надежда за мен. Имам предвид, че за всичко си има причина. Може би все още не съм разбрала каква е причината да срещна Диксън.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ГЛАВА 12: ЯБЪЛКОВ ПАЙ
Диксън
— Чесънът на едро или на ситно трябва да е нарязан? — мърморех на себе си, докато прелиствах една окаяна готварска книга и се опитвах да намеря рецепта за сьомга с дип от диви ябълки и поръсена с копър. Как може животът на един човек да се промени само с едно мигване? В един момент Джулиет ми беше приятелче за секс, сега ми е… приятелче за гушкане? Наистина не знам как да нарека Джулиет, защото не ми е точно приятелка, но не ми е и момиче на повикване. Не съм спал с друга освен с нея от два месеца и причината за това е, че да бъда с Джулиет, ми беше лесно. Не трябваше да правя чудеса за нея, а тя задоволяваше всяка моя нужда. Каза ми, че и тя не е спала с друг, което е голям напредък за бивша нимфоманка. И двамата се съгласихме, че ще е най-добре да продължи с терапията за нейната пристрастеност, защото веднъж бил ли си пристрастен, винаги ще си пристрастен. Решихме също, че аз не съм най-добрият избор за тая работа, защото това щеше да оплеска изцяло нещата. Определено нямаше да ми хареса да ми каже, че отчаяно иска да прави свирка на инструктора й по аеробика. Така че какви сме аз и Джулиет? Честно казано, не знам. Прекалено стар съм вече да използвам думата приятелка, а партньор ми звучи много гейско, затова не се обръщам към Джулиет с нещо друго освен Джулиет — жената, с която се виждам, но с която със сигурност не ходя.