В нощта след кафето, когато променихме драматично взаимоотношенията си, с Джулиет направихме немислимото — наистина си говорихме. Разбира се, че имаше и включена свирка, но след всичко това опознах истинската Джулиет Харт. Трябва да призная, че се страхувах да разбера каква беше енигмата зад златната вагина, но след като обелих нейните пластове, всъщност харесах това, което видях. Нямах проблем с това, че се чукаше като заек и ме държеше преситен повече, отколкото можех да си представя. Моментната слабост, която показа в кабинета ми, беше за първи и последен път. Джулиет отново стана сдържана и уверена, честно казано, не знам кое предпочитам повече. Нашите разговори обикновено са дървени и продължителните мълчания стават все по-чести, но кой има нужда от разговори, когато нашите тела изпълват състоянието на покой.
Голямото ми съжаление е, че избрах Джулиет пред Мадисън, защото не съм говорил с нея, откакто й вързах тенекия. Ако се бяхме срещнали с Мадисън при различни обстоятелства, тогава нещата можеха да се развият различно за нас. Просто се срещнахме на грешното място и време, защото не съм такъв гадняр и не бих си играл с две жени по този начин. Честно казано, не бих направил на Мадисън нещата, които правя на Джулиет. Моята нужда от поквара щеше да изцапа нейната невинност, защото накрая моето его победи над здравия разум. Въпреки това си мисля, че всичко е за добро и пожелавам на Мадисън късмет да намери някого, който да е по-подходящ за нея. Където и да е, се надявам да е щастлива и да използва гръдното си портмоне за добри цели. Тази мисъл винаги кара пениса ми да потръпва, защото, въпреки че тялото на Джулиет е вълнуващо, това на Мадисън е епично.
Миризмата на изгоряло ме извади от унеса за сочните гърди на Мадисън и ме върна в настоящето. Пуснах една псувня, защото моята сьомга беше започнала да прилича на стопер за врата. Фактът, че готвя за моята неприятелка в петък вечер, наистина ме ужасява и знам, че ако Хънтър беше наблизо, щеше да извади невидимия камшик, защото наистина се бях превърнал в истинска вагина. Всъщност заради едно чукане се превръщам в домакиня. Но Хънтър не е наблизо, защото по някакъв начин петък вечер се превърна в нашата вечер — на мен и Джулиет. Петък вечер обикновено беше резервирана за момчетата, но Джулиет беше станала приоритет пред приятелите ми и аз ги предавах повече пъти, отколкото исках да призная.
Моето правило постепенно се изпари, след като Джулиет беше останала да преспи няколко пъти. Най-хубавото нещо да имам Джулиет вкъщи, е, че спомените за Лили, които си мислех, че отчаяно исках да останат, стават толкова бледи, че едва си ги спомням. Всъщност чувствам, че най-накрая продължавам напред и затварям една глава от живота си. Глава, която трябваше да съм затворил преди много време. Така че това с Джулиет, въпреки че не беше стандартно, работеше. Нито един от двамата няма очаквания за това накъде отиват нещата, което ме устройва идеално. Но щастлив ли съм с такъв тип връзка? Щастлив ли съм като цивилизована, възпитана, моногамна, неутрална малка кучка.
Телефонът ми даде сигнал, че имам ново съобщение. Взех го от мраморния плот, като продължавах да хвърлям по едно око на сьомгата — чудех дали може да се спаси… Бях се разсеял от изгорялата риба и не разбрах изцяло съобщението от Джулиет, докато не го прочетох два пъти. Есемесът беше директен, което ми е окей, защото и двамата не бяхме по писането.
Задържаха ме в работата.
Ще се видим през уикенда по някое време.
Ех, да му се не види, това е третият петък, в който е заета, и въпреки че не би трябвало да ме е грижа, ми е някак неприятно. Очаквах да седна на вечеря с чаша вино и да хапна десерт под формата на Джулиет. Сега, след като нямаше да дойде, се чувствам като смотаняк, който седи вкъщи с вечеря, която е сготвил за бившето си приятелче за секс. Ако Хънтър беше тук, щеше да постави под въпрос моята мъжественост и щеше експресивно да каже високо, че не заслужавам да имам пенис. Тази мисъл ми даде идея и аз написах един есемес. Погледнах тъжната изгоряла съсухрена сьомга, хванах тигана и изсипах храната в боклука, заедно с останалите продукти, които бях приготвил по-рано. Свирках си, докато отивах в банята, за да се подготвя за тази вечер и осъзнах, че съм щастлив.
— Ти си мъж под чехъл, Диксън, и трябва да си щастлив, че въобще разговарям с теб в този момент! Чуваш ли? — натърти Хънтър, докато ме държеше за яката, а лицата ни бяха на няколко сантиметра едно от друго.