— Да, неандерталец такъв, чух те ясно и високо. Така че или ме целуни, или ме остави да си допия чашата! — подразних го и се освободих от хватката му.
Финч се ухили и беше щастлив от това, че пак сме заедно.
— Наистина ми липсваше, Дикс — каза той и отпи от бирата си.
Финч е на тръни тази вечер, защото Хайди е извън града за уикенда. Това може да доведе само до едно нещо — неприятности…
— И на мен ми липсваше, приятел! — шляпнах го по врата.
— О, хайде, стига с вашите лигавщини! — изрева Хънтър и плесна двайсетачка на масата, за да плати питиетата ни. — Хайде да отидем да погледаме малко цици!
Финч пребледня и бързо поклати глава.
— Без цици за мен, благодаря. Сигурен съм, че и Джулиет не би искала Диксън да ходи на стриптийз.
— О, по дяволите нимфоманката! — извика Хънтър и ни подаде следващите питиета. — Последният път, като проверявах Диксън, все още притежаваше топки, не като теб, Финч!
Аз се разсмях, но в интерес на истината не знаех колко истина има в съобщението. Това, че съм навън с момчетата, ме накара да осъзная, че май съм в „нещо като“ връзка, без да предполагам, че съм в такава. Не знам как или откога, но съм в такава. Въпреки че тя не е нормална, Джулиет е най-близкото нещо, което се доближава до приятелка след Лили. И не знам как се чувствам от това.
— Хънтър, като срещнеш правилното момиче, ще смениш тона! — Финч ме бутна в ребрата, като ме подтикваше да подкрепя неговото твърдение.
— О, я моля те, аз съм по-съвместим партньор за Диксън, отколкото Джулиет — присмя се Хънтър с отвращение. — След като гладната вагина на Джулиет спре да му бъде интересна, Диксън ще разбере, че има още много пайове.
— Какви глупости говориш, по дяволите? — леко се изплаших да чуя аналогията на Хънтър за пая.
Тук беше мястото да защитя честта на Джулиет, но по някаква причина не можех. Дали е така, защото има истина в грубите, но точни думи на Хънтър?
— Какво се случва, като ядеш един и същи пай по цял ден и цяла нощ? — попита той и повдигна вежда.
— Ставаш диабетик — каза сериозно Финч.
— Не, тъпако — присмя се Хънтър и погледна към тавана. — Паят започва да губи вкуса си и малко по-късно започваш да мразиш ябълков пай. Защото всичко, което ябълковият пай иска, е да се гушкате на дивана и да гледате за стотен път „Приятели“, а ти се питаш кога беше моментът, в който поднесе на тепсия ябълковия пай на твоите ядки?
Това дотук е най-смешното сравнение, но дори и опаковано по този странен начин, изцяло разбрах какво има предвид.
— Така че, когато приключиш със задоволяването на ябълковия пай — в мисионерската, бих добавил — каза Хънтър, като се намръщи — започваш да си мислиш за черешовия пай и колко много ти е липсвал. Изведнъж всичко, за което можеш да мислиш, са сочните сиропирани череши, колко са прекрасни на вкус в сравнение с леките и меки ябълки — тези, които си бил принуден да ядеш през последните два месеца. Не след дълго ще мразиш ябълков пай, ще го смениш с черешов пай и изцяло ще забравиш, че някога е съществувал ябълков пай.
Той отпи от бирата си, след като свърши с паралела, вдъхновен от храната. Финч изглежда се обърка от това, което Хънтър говореше, и се опитваше да разбере какво, за бога, означаваше, а аз почти се задавих с бирата, защото се смеех с пълна сила.
— Ти си идиот!
— Не, аз съм гениален! Тази вечер ще се опитаме да намерим малко черешов пай — добави Хънтър с палава усмивка.
Не знам как се чувствам от този развой на вечерта, малко ми е гадно от това да забода някое случайно момиче само защото Джулиет не можа да дойде тази вечер. Но ние не сме ексклузивни, нали? Това „нещо“ с Джулиет беше полазило по мен и изведнъж не ми хареса. Въпреки че не ми се яде черешов пай, не виждам нищо лошо да видя какви други пайове се предлагат. Хънтър вдигна отново бирата си и извика, когато видя, че съм направил избора си, а Финч изглежда най-накрая разбра аналогията.
— Господи, Хънтър! Ти си едно объркано копеле — каза той с отвращение.
Хънтър гърлено се засмя и повдигна нахално вежда.
— Ти това ли си мислиш, че означава объркан? Наистина не искаш да знаеш какво се случва, като ядеш орехов пай ден след ден.
Финч се хвана на въдицата и моята усмивка се изкриви.
— Какво става? — попита Финч и съвсем се върза.
— Ставаш зависим към ядките и преди да си се усетил, всичко, за което можеш да мислиш, са ядките. Имаш ядки в устата, ядки по лицето, ядки по зъбите, ядки в гърлото.