Аз избухнах в такъв смях, че ми се насълзиха очите. Финч пребледня, след като най-накрая се сети. Той му хвърли ужасяващ поглед, а аз го праснах с юмрук. Наистина сме луда работа и тримата.
ГЛАВА 13: ЧЕРЕШОВ ПАЙ
Диксън
Не осъзнавах колко много ми липсват тези задници до днес, когато тримата отново обикаляхме града. Петък вечер отново се превърна в нашата мъжка вечер. Изключих си телефона, но мъжки си признавам, че се изкуших да го погледна един или два пъти, Идиотското сравнение с ябълковия пай ме отказа да правя каквото и да било и си бяхме само аз, Финч и Хънтър… и още хиляда души, натъпкани в клуба.
За да стане още по-иронично, този клуб се казваше Чери поп. Беше нов в Манхатън, отвори преди няколко седмици и модерните глупости, които се чуваха от колоните, ме караха да искам да пуснат няколко рок балади от 80-те. Като гледах оскъдно облечените жени и метросексуалните мъже, усещах, че ще имам нужда от следващо питие.
— Припомни ми защо сме тук? — промърморих аз, като погледнах Хънтър, който ликуваше от вида на младата плът пред него.
— Ти да не си ослепял? — каза той с насмешка, разпери ръка пред него, а аз трябваше да се възхитя от танците и тази ужасна музика.
Не съм достатъчно ослепял, за да докосна което и да е от тези малки момичета. Изпих на екс питието си и направих болезнена гримаса:
— Господи, дори скочът им е ужасен!
— Е, хайде по-ведро, старомодни мой приятелю. Да ти припомня ли, че не много отдавна нямаше никакви угризения на съвестта да докосваш едно такова малко момиче — каза Хънтър като имаше предвид Мадисън.
— Това беше съвсем различно. Първо, тя не е непълнолетна и второ — имаше много повече класа от отрепките, които се намират тук.
— Диксън? — каза Финч, обърнах се към него и видях, че гледа съсредоточено към дансинга.
— Да? — отговорих и се зачудих какво толкова го е заинтригувало.
— Това не е ли твоето малко момиче? — посочи той.
— Какво?! Това е невъзможно! — втренчих се към мястото, където ми сочеше.
Смехът на Хънтър отляво ми показа, че е възможно.
— Охоооо! Малката мис Черешов пай е пораснала.
Аз се пресегнах и го ударих в гърдите, без да отделям погледа си от гледката, защото Мадисън беше почти пред мен. Нейното тяло, което винаги е било невероятно, изглеждаше още по-добре от това в спомените ми. Бяха минали само няколко месеца, но Господи, все едно беше ходила на курс за моделиране на тяло — цялата беше изваяна в меки апетитни и хармонични извивки.
— Само си помисли, че избра ябълковия пай пред този — прошепна Хънтър в ухото ми.
Обикновено отговарям цинично, но в момента даже се чудех, че дори си спомням как ми е името. Започна бърза песен и Мадисън развълнувано се залепи за червенокосата си приятелка. Засмяха се и затанцуваха заедно, докато се опитваха да се нагласят в променилия се ритъм. Беше с къса червена рокля и при всяко движение тя се вдигаше нагоре-надолу. Изправих се от стола и се надявах да надзърна под нея. Моите побеснели хормони бяха полети със студена вода, когато един Аполон обви ръце около кръста й, придърпа я пред себе си и притисна втвърденият си член към тялото й.
Вълкът в мен започна да вие и протестира, стиснах празната си чаша, като си представих как стискам неговата глава. По начина, по който Мадисън му се усмихваше и се облягаше в него, смея да кажа, че този възторжен задник е новото й гадже. Но за какво да го обвинявам. Виж я, тя е прекрасна — дългата й коса беше разрошена, дива, идеална… като след секс. Тази мисъл ме накара да скръцна със зъби, защото не исках да си я представям да прави секс с този никаквец, или всъщност с когото и да е друг. По дяволите… Имам нужда от още едно.
— Ама тя горещо…
— Млъкни, Хънтър — троснах се аз и бутнах стола си назад, за да отида към бара и да забравя неговата саркастична забележка.
Опашката беше голяма, моето настроение се беше развалило и не ми се чакаше. Ако остана още малко, ще трябва да се напия и да забравя, че въобще съм виждал Мадисън. Виждам ясно парадоксалната ситуация. Класически случай — да искаш това, което нямаш. Можех да имам сладката и невинна Мадисън, но вместо нея избрах по-лесната, буйна, демонична Джулиет, с която вече спях, преди още да знаех, че имах нещо с Мадисън. Но след тази вечер вече не съм толкова сигурен, че направих правилния избор — не само защото видях каква богиня е Мадисън. Винаги съм знаел, че е такава. Под силния вечерен грим и тясната червена рокля, тя все още е неловкото малко момиче, което ми плати закуската и ме накара да се усмихна.