Выбрать главу

Предполагам, че поставям под въпрос решението си, защото се чудя дали Джулиет и аз сме твърде еднакви? Сексът е бомба, но когато това отшуми, а то ще отшуми, дали все още ще я искам? Така става, като започнеш „връзка“ с някого, който ти е бил пациент, който е бил пристрастен към секса, който си гледал как мастурбира на бюрото ти и след това си правил див секс с него, за да преодолееш бившата си годеница, която те е лъгала и мамила. Това беше обречено още от самото начало. Защо, по дяволите, съм си помислил, че е нещо различно?

— Диксън?

Изпъшках вътрешно и проклех всички богове, които гледаха към мен и се смееха на моето нещастие.

— Мадисън! — възкликнах и осъзнах, че тонът ми беше сценичен.

Обърнах се да я погледна и сърцето ми заседна в гърлото. Овладях се и сложих професионалното си лице.

— Какво правиш тук? — попита тя, задъхана от енергичните танци.

— Приятелите ми искаха да видим как е новият клуб — отговорих аз и оправих косата си.

Тя кимна и аз видях, че очите й се взират във всяка пора на лицето ми.

— О, супер, моите също — обясни тя и блестящите й устни ме побъркаха.

— Чудесно — преглътнах и се почувствах по същия начин, когато се видяхме за първи път.

Привличането, без съмнение, все още беше налице, но нещо се беше променило в Мадисън. Изглеждаше… по-уверена, по-осъзната за красотата си, но не някак високомерно. Чудех се на какво се дължи промяната. Отговорът ме шамароса, когато приятелят й обви месестите си ръце около кръста й и собственически я гушна. Това момче е направо огромно в сравнение с нея. Тя погледна нагоре и срещна притворените му очи.

Изглеждаше така, все едно е забравила къде е. Тя разтърси глава и се усмихна.

— Диксън, това е Дейвид.

Гигантът протегна ръка, която аз вяло поех.

— Приятно ми е — казах аз, а гласът ми беше саркастичен.

Той отвърна апатично на моя жест и аз си дръпнах ръката, като преборих желанието си да я изтрия в дънките. Дейвид ме изгледа от горе до долу и в главата му започнаха да бият предупредителни камбани. Той покровителствено сложи ръка на рамото на Мадисън.

— И така, от къде се познавате с Мади? — извика и се опита да ме сплаши.

Това момче има много какво да учи, ако си мисли, че неговите гримаси от игрището щяха да ме ядосат.

— Ами, Мадисън се спъна лошо и аз бях наблизо, нали Мади? — отговорих саркастично аз, като очите ми не изпускаха тези на Дейвид.

Когато му увисна устата, се поздравих за чувството си за хумор.

— Как ти е главата? — попитах и отместих косата от челото й, за да видя дали има някакви плашещи доказателства от нейното падане.

По дяволите… Тя бавно се наведе към ръката ми. Нейната готовност да се предаде на варварина в мен, раздумка сърцето ми от победата. Хайде, стига, капризен задник такъв! Слава богу, аз бях наред на опашката и веднага прекратих тази неприятна среща:

— Беше ми приятно, Деймън — казах и нарочно му сбърках името.

— Казвам се Дейвид — поправи ме той, а пръстите му стиснаха здраво нежната кожа на Мадисън.

— А, да — отговорих пренебрежително. — Мадисън — кимнах аз и я погледнах арогантно, а тя изглеждаше ядосана.

Нямам представа какво предизвика тази враждебност, късно е да разбера, тъй като човекът на опашката пред мен вече плащаше.

— Беше ми много приятно да се видим отново — аз се наведох и я целунах целомъдрено по бузата.

Моментът, в който нейния ванилен аромат влезе в ноздрите ми, едва се сдържах да не заровя лице в извивката на врата й. Дръпнах се бавно и правех всичко възможно да изглеждам спокоен, но за малко щях да падна, когато тя се наведе напред и измърка в ухото ми: „Дължиш ми една вечеря“. Моето привидно хладнокръвие изчезна като дим.

Мадисън се усмихна и се завъртя на токчетата си, а гардеробът тръгна след нея. Стоях неподвижно, хипнотизиран от стегнатото дупе. Изгубих реда на опашката, но не ме интересуваше. Току-що ме бяха ударили с моите камъни по моята глава. Права си, мое черешово пайче, права си!

ГЛАВА 14: ЧОВЕЧЕ, ЧУВСТВАМ СЕ КАТО ГОСПОЖИЦА

Диксън

Събудих се от най-живия сън, че Мадисън ми прави свирка. Тя някак си знаеше какво точно харесвах и аз изведнъж осъзнах, че това, което ме е събудило, е това, че някой настина ми духаше. Само че не Мадисън, а Джулиет. Като погледнах надолу, видях руса глава да се движи нагоре-надолу между тестисите ми и пренебрегнах факта, че искам главата да е с тъмна коса. Джулиет спря и ме погледна. Похотливите й очи се съсредоточиха върху моите.