— Какво ще кажеш да те наричаме Хънтър Полушегаджията вместо това? — предложих аз, докато още се смеех.
Хънтър кръстоса ръце пред гърдите и се облегна назад.
— Добре, Диксън Матюс, пенис на повикване, извинявай, имах предвид доктор на повикване.
Не можах да възпра смеха, който напираше в гърлото ми, Финч и Хънтър също се разсмяха и не можех да повярвам, че говорим такива неща на обяд.
ГЛАВА 15: СРОК НА ГОДНОСТ
Диксън
След брънча се прибрах и реших да отметна малко работа по проучването, което правех. След като започнах, се разсеях, защото не можех да спра да мисля за това, което каза Финч. Изпитвам ли някакви чувства към Мадисън? Ако е така, защо избрах Джулиет пред нея? Не беше толкова просто, но можех да кажа „не“ на Джулиет в деня, в който трябваше да се видя с Мадисън. Преди тази сутрин изпитвах огромно удоволствие да спя с Джулиет, сега обаче тази мисъл вече не ме привличаше, колкото преди. Реших да заровя главата си в пясъка и да се съсредоточа върху новото изследване, което бях започнал. Тъкмо потънах във вродените поведенчески модели и чух вибрацията на телефона. Имах есемес от Джулиет:
След тази сутрин съм вкусна и възбудена. Благодаря ти.
Обикновено бих отговорил с мръсен коментар, с който да я направя още по-възбудена, но не го направих. Дори не отговорих.
Събота вечер, 21.00 часа и аз съм си вкъщи. Сам. Не си спомням откога не ми се е случвало.
Джулиет заемаше голяма част от моята събота вечер досега. Дори не си бях давал сметка колко голяма. Проверих телефона, но тя не ми беше писала. Не й бях отговорил по-рано, така че мълчанието беше логично. Господи, кога това започна да прилича толкова на връзка? Изпъшках и включих телевизора, като се надявах нещо малоумно да ми задържи вниманието.
След двете части на „Челюсти" и дванайсет бири по-късно, вече съм на скоч и порно. Сетих се, че мога да мастурбирам, но се зачудих чие лице и тяло ще използвам за вдъхновение. Това определено беше убийствено за настроението ми, затова взех телефона и реших да проверя имейлите си. В същото време по необяснима за мен причина влязох в контактите си и отидох на буквата „М“. Наистина не бива да правя това, което всъщност правя, защото вече е късно. Също така съм полупиян и крайно възбуден. В никакъв случай не трябва да пиша на Мадисън. Никога. Кой го казва? Без да мога да се спра, написах кратко съобщение и натиснах „изпрати“, преди да изтъкна някаква причина на импулсивния си мозък. Беше безобидно, защото беше около 1.00 и не исках Мадисън да си помисли, че съм пиян и се обаждам, защото исках да правим секс. Стори ми се, че се взирам в екрана безкрайно дълго, но без резултат. Тъкмо започнах да се проклинам заради безразсъдното си решение и екранът светна от отговора на Мадисън.
Какво? — попита тя в отговор на моята шега.
Влиза един мъж в кабинета на психиатъра само по бельо, направено от опаковъчно фолио. Какво му казва психиатърът?
Знам, че е куцо, но е по-добре от „С какво си облечена?“
Мога ясно да видя вашите тестиси.
Лошо ми стана от това колко глупаво звучах, но това все пак щеше да разбие леда. Допускам, че е детинско, но поне привлякох вниманието й с идиотията си. Чакането ми докара парене в гърдите и хвърлих телефона на дивана. Но в следващата секунда той избръмча.
Ха-ха-ха. Мой ред е. Как се нарича сестра, която чака някой да се обади?
Прочетох съобщението два пъти, за да съм сигурен, че съм го разбрал правилно и въпреки че вече не изглеждаше да се шегуваме, аз реших да се пошегувам въпреки това с нея.
Какво?
Очакването между отговорите ме побъркваше, но слава богу, не трябваше да чакам дълго.
Объркана съм. Защо не се обади?
Този удар беше по-лош от моя. Наистина съм безчувствен задник, за да си мисля, че мога да се свържа с нея след толкова седмици и да очаквам да се смее и да припада по моите куци шеги. Дължах й истината, а също и извинение.
Съжалявам. Аз съм задник.
Тя отговори след секунди.
Да, така е.
Нейният обикновен отговор беше ясна индикация за това, че оставя топката в моята мрежа. Умувах какво да кажа, като в същото време знаех, че това е моят момент на слава.
Чуках.… но пръстите ми бързо изтриха тази дума и реших да напиша:
Имах нещо като връзка с някого.
Поколебах се преди да натисна „изпрати“ но го направих и поех въздух.