Минаха няколко минути и тъкмо щях да пиша, но тя отговори.
Имал си?
Въздъхнах облекчено като видях, че отговорът й не съдържаше „Майната ти, задник!“
Да.
Прекалено е объркано да обясня в съобщение, без да прозвуча като сексуален маниак и затова в този случай „да-то“ трябваше да стигне.
И аз.
Ооо?
Всъщност го видях тази вечер.
Нямаше нужда да питам кого.
Деймън ли? — отговорих аз и не успях да му напиша името, без да искам да се пронижа между очите.
Знаеш, че името му е Дейвид — отговори тя, като ме разкри.
И да.
Получих го няколко секунди по-късно. Стиснах зъби, като си представих този гигантозавър да я докосва, но останах спокоен и написах: „Поздравления“. Всъщност исках да кажа: „Надявам се да хване жълта треска и да умре“.
Благодаря. Всъщност той е личният ми треньор.
Стиснах телефона и си представих Дейвид, докато я гледа как тренира във впития спортен екип. Но реших да го играя спокоен.
Това обяснява доста.
Това комплимент ли беше, или обида? — отговори тя и аз се засмях.
Със сигурност е комплимент.
Ох, знам, че има връзка в момента, но един безобиден флирт няма да навреди.
Искаш ли подробности?
Представих си нейният интуитивен ум как се обърква и се опитва да разбере какво съм имал предвид с това съобщение. Но знае със сигурност, че няма да може да спечели тази игра с мен.
Няма да можеш да понесеш истината!
Отговорих й с класическата реплика на Джак Никълсън. Изведнъж осъзнах, че тя е малка и може да не е гледала този филм. Бързо написах, че не съм искал да бъда груб или странен по плоския начин. Но точно преди да го изпратя, телефона ми извибрира.
О, много го обичам този филм. Джак Никълсън е много секси.
Прочетох съобщението три пъти и моят пенис започна да се възбужда от факта, че тя мисли за секси някого, който е на два пъти повече години от мен. Може да харесва по-възрастни мъже? Моето либидо се изправи от интерес, но аз го охладих, преди да си вкарам в главата някоя глупава идея. Реших да поведа разговора в различна посока и отговорих:
Кой ти е любимият филм?
Освен това искам да разбера кое е любимото нещо на Мадисън за всичко.
„Извънземното“. А твоят?
Леле, тя знае кой е Джак Никълсън и „Извънземното“! Моята куца шега не беше толкова куца все пак.
Три часа и една бутилка уиски по-късно, разбрах кои са всичките любими неща на Мадисън. Писахме си до рано сутринта, нито веднъж не се отегчих и не исках разговорът да приключи. Исках да разбера всичко, което можеше да се разбере, а съдейки по нейните изучаващи въпроси, тя се чувстваше по същия начин. Избягваше темата за баща ми, когато аз съвсем очевидно показах, че беше въпрос, който не се чувствах комфортно да обсъждам. Имаше и части от живота на Мадисън в миналото и настоящето (като Дейвид тъпака), които почувствах, че са извън границите на комфортното за нея и уважих това — точно както тя направи и с мен. Всичко останало беше отворено за обсъждане и не мисля, че съм познавал толкова добре някого преди, колкото нея. Дори и Лили. Ако имах някакви съмнения относно това какво да правя с Джулиет и нашата „ситуация“, тази вечер изясни всичките ми резерви. Мисля, че с Джулиет не сме имали разговор, който да продължи повече от пет минути. Знам всички основни неща, които ни различават напълно, но аз наистина не я познавам по начина, по който сега познавам Мадисън. Не знам как и какво да й кажа. Ако сложа край на нещата, няма да мога да преследвам Мадисън, защото тя се вижда с Гигантор и ще трябва да търся компанията на други жени. От друга страна, осъзнах, че желанието за безлично чукане изведнъж рязко загуби привлекателността си. Имам Джулиет, която е повече от способна да задоволи всички мои нужди, но дали ще може? След вчера дали страстта ни не е окончателно изчезнала?
Дали нашето „нещо“ дойде със срок на годност? Явно имаше само един начин да разбера. Но засега отивам да спя и планирам да сънувам Мадисън и нейната чашка „D“.
Да, попитах я как можех да не го направя?!
ГЛАВА 16: ЛЮБОВТА Е ПОЧТИ ЛУДОСТ
Диксън
Ходих на фитнес, след това потичах, а все още е само 9,00 часа в неделя сутрин. Имаше нещо, което отлагах от дълго време, но днес за първи път от деня, в който погребах майка си, имах куража да отида да я видя. Паркирах синьото си БМВ, поех дълбоко въздух и погледнах към портите на гробищен парк „Хилкрест“. Не съм се прибирал у дома, откакто приеха баща ми в болница. Забелязах бледото си лице в предното огледало и си казах, че трябва да се стегна малко. Минах през подредените градини и ме лъхна миризмата на юнските цветя, беше приятно и свежо. Независимо колко добре беше поддържана зеленината, истината е, че сред нея имаше плочи, докъдето достига погледа. Не можах да се въздържа, стана ми тъжно за всички тези души, които някога са били живи. Всеки гроб олицетворява живота на някой човек и неговата история е издялана на камъка, за да може светът да види каква личност е бил някога. Чудя се каква ще бъде моята история и какво ще доведе след себе си. Най-важното кой ще бъде авторът на моята история. Разтърсих глава и кимнах учтиво на една жена в черно, която очевидно тъгуваше за свой любим.