Вместо тях видях Джулиет.
— О, да, нямам търпение — измърка тя и ме погледна невинно с големите си очи.
— Какво правиш тук? — отговорих рязко.
Привидно се стъписа от моята грубост, но честно казано, след този уикенд тя е последният човек, когото искам да видя. Тя бързо се окопити:
— Дойдох, за да те чукам, докато припаднеш — отговори дръзко тя и не се даде.
Преди тази жива сцена, щеше да ме накара да й разкъсам дрехите, но сега само се свих. Джулиет видя, че се колебая, пристъпи напред и обви с ръце врата ми.
— Какво ти е? Не се ли радваш да ме видиш? — попита нацупено.
— Просто не те очаквах — ловко отговорих аз и свалих ръцете й от шията си.
— Каква изненада? — отговори тя предизвикателно и сините й очи гледаха палаво.
Мълчахме няколко минути и езикът на тялото на Джулиет настояваше да я поканя вътре. Но аз не исках. Изглеждаше прекалено отровна в прилепналите дънки и прасковения си потник. Знаех, че ще унищожи цялата решителност, която имах.
— Всъщност очаквам гости — разкрих и изглеждах малко гузен за това, че очевидно показах, че тя не е поканена да се присъедини.
— Оо? — тя повдигна вежда.
— С няколко приятели ще гледаме мача — обясних и кимнах твърдо.
— Ясно — каза тя и отмести косата си. — Добре, тогава ще те оставя.
Тя ме разбра. Разбра ме ясно, че не искам да я запознавам сприятелите си и… не й пукаше. Повечето мъже биха си помислили, че са ударили джакпота, но аз не съм като повечето мъже и знам, че на Джулиет не й пука, защото не й пука и за мен. Необвързващият секс за кратко беше готин, но сега… сега ми се стори само тъжен. Дали тази промяна в чувствата ми е заради Мадисън, от която се интересувах емоционално и физически? Или защото ми беше омръзнал човекът, защото го виждах всеки ден? Каквато и да е причината, знаех, че не трябваше да започвам каквото и да се наричаше това между мен и Джулиет.
— Ще се видим през седмицата, нали? — попита Джулиет и прекъсна мислите ми.
— Да — отговорих, защото не исках да споделям своите откровения сега, когато приятелите ми щяха да дойдат всеки момент.
Тя прокара своя пръст по устната ми и каза:
— Тази седмица ще си купя най-прекрасната рокля.
Повдигнах объркано вежди и тя се засмя.
— За церемонията, глупчо. Ще бъда идеалната плюс едно.
Тя ми намигна и добави:
— И като си говорим за плюс едно — това, което става в Бостън, остава в Бостън, ще се радвам да го направим — след това ми намигна и облиза устната си.
Останах с каменно лице и кимнах.
— Ще помисля — отговорих равнодушно на предложението й за тройка.
— Добре. Недей да мислиш много, просто си представи как яздя лицето ти, а ти чукаш друго момиче — обяви тя, а аз почти се задавих.
Наведе се и ме целуна страстно. Моята уста й отвърна и нейният пъргав език примами пениса ми да отговори на вниманието. Успях да се дръпна, преди да изгубя контрол.
— Скоро ще се чуем Джулиет — казах й, а гласът ми трепереше.
— Чао, мило! — каза тя и се завъртя на токчетата си, а аз съвсем ясно можах да видя стегнатия й задник, докато се отдалечаваше.
Бутнах вратата и се облегнах на нея. Бях забравил, че поканих Джулиет да ми бъде гостенка на церемонията по награждаването другия месец. Бях хванат в момент на уязвимост — чуках я върху бюрото и златистата покана привлече вниманието й. Тя ме попита кой ще ме придружи и предвид факта, че си бях заровил оная работа дълбоко в нея, я попитах дали тя ще може да дойде. Няколко минути по-късно тя свърши и след това се съгласи да дойде на церемонията с мен. Планирах да отида сам, защото не е много прието да си заведеш приятелчето за секс на престижно събитие, свързано с работата ти. Но не можех да й го кажа.
Сега нямам друг избор, освен да се справя с това, че се издъних и да прекарам уикенда с Джулиет и евентуално с още една жена, ако доведе. Можех да оттегля поканата, но честно казано, доколкото познавам Джулиет, тя ще се появи въпреки това. Отидох в кухнята, за да си взема така необходимата бира. Надигнах будвайзера и посегнах към още една, защото знаех, че ще трябва да я дам на Хънтър, който ще надуши, че има нещо с влизането. Телефонът ми извибрира и го взех от мраморния плот. Надявах се да не са момчетата, които да отменят срещата, защото имах нужда от техния съвет. Но съобщението беше от Мадисън.
Знаеш ли, че чийзкейкът „Ню Йорк“ е най-известният чийзкейк в целия свят?
Усмихнах се и отговорих:
Не знам. Радвам се, че си пишеш домашното. Как ти върви двойната степен, като стана дума?