— Разбира се, че са, но с Диксън са различни.
— По какъв начин? — попита тя и кръстоса краката си на ръба на леглото ми.
— Просто… нали знаеш… призраците в килера — признах и си захапах устната.
— Да и бих искала да ми кажеш повече са тях. Познавам те от детската градина и знаеш, че никога не бих те съдила! — каза тя и гласът й отрази нейната болка.
С Мери сме неразделни от петгодишни, от времето, когато живеехме една до друга. Дори когато мама се омъжи отново и се преместихме, останахме най-добри приятелки и си обещахме нищо да не застава помежду ни. Досега сме си държали на думата. Но тайната ми не е просто „нещо“, то беше животопроменящо и ще направя всичко възможно да й спестя тази болка.
— Знам, Агънце, но е нещо, което искам да забравя — въздъхнах и си свалих погледа.
— Искам поне да поговориш с някого. Може би доктор Диксън ще ти помогне — тя се пошегува, а аз за малко не си глътнах езика.
— Не, това е нещо, което никога не мога да му кажа — мразя се, когато звуча така уязвимо.
— Каквото и да е, знам, че вината не е твоя. Но знам, че подлата ти сестра е замесена.
Преглътнах моето гадене и посегнах към един прилепнал потник.
— Може ли да не ми разваляш деня, като я споменаваш. Не съм я виждала от два прекрасни месеца и се надявам да станат шест. Не мога да разбера как може да е кръвна роднина на Себастиан. Имам предвид, че той е толкова мил, а тя е… такава кучка — промърморих и попълних многоточието.
Взех един ластик да си вържа косата, Мери кимна и се намръщи.
— Още не мога да повярвам, че ще се омъжи за брат ти.
— Аз също. Излъгах, защото можех да го повярвам.
— Това не е ли кръвосмешение или нещо подобно? — попита Мери и аз поклатих глава.
— Не, те нямат кръвна връзка. Майка ми се ожени за Себастиан и сме свързани само заради брака — обясних и се надявах, че ще смени темата.
— Тоест, ако Грег се ожени за Марша, ще е същото.
Господ знае, че тя е виновна, така че аналогията с Марша пасва чудесно.
— Нещо такова, да — отговорих и се опитах да остана спокойна, докато ровех в дрехите на пода.
— Абе, гадна работа. Дилън е секси, но той ти е брат — каза Мери и сбърчи нос.
Разговорът ме караше да се чувствам изключително неудобно, но все пак кимнах.
— Знам, гадно е.
— Кога ще е сватбата? — попита небрежно и посегна към бутилката с вода.
— Не съм сигурна. Годежното парти ще е след няколко месеца. Те току-що се сгодиха, така че едва ли скоро ще се оженят. Но кой знае, говорим за Бет все пак. Знаеш, че ще направи каквото и да е за пет минути слава — промърморих и гледах към стената.
Много се ядосах и се стараех да не поглеждам Мери, за да не се издам.
— Да и горкият Себастиан трябва да плати сметката — каза Мери и аз кимнах. — Мислиш ли, че…
Аз вдигнах пръста си, защото не исках повече да го обсъждаме.
— Какво ще кажеш за това? Показах й рокля до коляното в бебешко синьо, като леко намекнах, че приключихме този разговор.
Мери подпря лице на дланта си и ме огледа.
— Амии, все едно крещи „среща“. Хубава е, ама какво му е на начина, по който си облечена сега?
Погледнах надолу към скъсаните дънки и черната ми тениска. Сбърчих си носа и хванах с два пръста тениската.
— С това ли? Не е ли малко небрежно?
— Какво значение има? Нали не е среща? — каза тя и си вдигна любопитно веждата.
— Да, така е — потвърдих с половинчато кимване. — Много си права!
Като се обърнах и се видях в огледалото, се изплаших, защото лицето и косата ми бяха пълна бъркотия.
— Е, определено ще трябва да си оправиш грима и косата — прибави Мери, като видя моята реакция на скитническия ми външен вид.
Изправих рамене и се засмях.
— Нали нямаше значение как съм облечена?
— Да, но все пак не е нужно да го плашиш. Може да свърши работа, може да имаме полза от него — обясни тя.
Аз повдигнах учудено вежди.
— Може да има готини приятели — каза Мери и ми намигна.
След като измих и изправих косата си, я завързах на свободен кок и накрая пак не бях много доволна. Сложих съвсем малко грим и единственото нещо, което се набиваше на очи, беше ваниловия ми балсам за устни, който ги прави по-пълни. Мери беше права. Това не е среща. Излизам с Дейвид, за бога. Това, което ме притеснява, е, че трябва от време на време да си напомням този факт. Когато чух звънеца точно в 19:00, в корема ми се разхвърчаха пеперуди, но аз им казах да спрат, защото това не е среща. Изтрих потните си длани в дънките, поех дълбоко въздух, отворих вратата и бях поздравена от най-сексапилния мъж на планетата.