— Ами — подразних го и нахално го погледнах косо.
— Сега, заради твоето недоверие, ми дължиш не едно, а две парчета чийзкейк — каза той, свали очилата си и разтърка уморените си очи.
— Мисля, че може да се уреди — станах и тръгнах към кухнята.
По средата обаче спрях и го попитах:
— Какво знаеш за лекарствата, стимулирани от адреналина?
Три часа по-късно знаех неща, които преди не съм знаела, че съществуват. След като преодолях факта, че Диксън е в апартамента ми и седи на сантиметри от мен, наистина научих разни неща. Той се беше оказал с отлични преподавателски способности, освен невероятния му външен вид. Начинът, по който говореше за теми, които го вълнуваха, още повече ми доказаха, че съм впечатлена от различни негови страни, което ме притесни. Осъзнах, че лесно се подхлъзвам и забравям, че имам връзка с Дейвид.
— Това ще го ядеш ли? — попита Диксън.
— Моля? — измънках, а въпросът му прекъсна моите смущаващи мисли.
— Това ще го ядеш ли? — повтори и посочи с вилицата си към моето парче.
— Не, вземи го — след това приближих чинията си към него. Той благодарно я придърпа и си казах да спра да зяпам устата му, докато отхапваше голямо парче. Очевидно се провалих в това си намерение, защото Диксън се ухили.
— Обичам сладкиши.
— И аз — отговорих и се успокоих, че не разбра вторачения ми поглед.
— Така става, когато майка ти е италианка — отговори, ухилвайки се глуповато, докато облизваше вилицата си.
— Да, ти спомена, че родителите ти са италианци.
Спомних си, че като си писахме, той го каза, а аз избягвах темата за моето семейство като от чума.
— Но Матюс не е италианско име, нали? Нито Диксън? — изведнъж се почувствах необразована.
Диксън поклати глава и се наведе напред, за да остави празната чиния върху затворения учебник.
— Не, всъщност е ди Матео, но го промених още в колежа, за да се американизирам още повече.
От начина, по който се изля фамилията от устата му, ми стана ясно, че явно говореше италиански, защото акцента му беше много автентичен. Господи, най-сексапилният мъж в целия свят е седнал на дивана ми, яде сладко и говори свободно езика на любовта.
— А откъде идва Диксън?
Той преглътна, преди да признае:
— Кръстен съм на рибарската лодка на баща ми.
Опитах се да не се смея.
— Оо!
Като видя физиономията ми, поясни:
— Неговата лодка всъщност се казва Диксиленд. Америка беше неговата свобода. По-добрият живот. Затова, когато съм се родил, родителите ми са смесили техните корени от миналото с новите си корени.
— Харесва ми, че има смисъл.
Той кимна и се усмихна.
— Да, но честно казано, се радвам, че не са ме нарекли Дикси.
Покрих устата си, за да не се разсмея. Докато подреждах всичко, което беше споделил, ми хрумна нещо. „Мадисън, не го моли да ти казва нещо на италиански!“ скарах се наум.
— Знаеш ли някакви псувни на италиански? — попитах и изцяло пренебрегнах вътрешния си глас.
Диксън се засмя и мускулите на врата му се опънаха.
— Защо това е първото нещо, което ме питат всички?
Вдигнах рамене шеговито.
— Нямам идея, ти ми кажи — ти си лекарят.
Диксън кимна, размърда устните си и се съсредоточи в това, което щеше да каже.
— По-меката версия ли искаш, или без задръжки?
— Давай смело — усмихна се аз.
— Vaffanculo.
Нямам представа какво ми каза, вероятно ме е обидил, но не ме интересуваше, защото думата направо ме преобърна.
— Искам още — позасрамено поисках аз.
Устните на Диксън потръпнаха.
— Дори не ме попита какво означава!
Срамежливо се усмихнах, защото той знаеше, че съм впечатлена.
— Няма значение, имам ти доверие.
Наистина го мислех. Диксън се замисли, но слава богу, не каза нищо след моето споделяне. Беше без очила и можех да видя как мисли какво да каже.
— Sei una bella ragazza con gliocchi belli.
Олеле, аз съм на ръба на дивана и съм напът да припадна, докато Диксън ми прави серенада на родния си език. Знам, че това не беше псувня, не съм чак толкова непросветена, знаех, че „bella“ означава „красива“. Така че Диксън красива ли ме нарече току-що? Сърцето ми започна да препуска при това предположение и прошепнах:
— Какво каза?
Въздухът се зареди с невидимо електричество и знаех, че трябва да спра да говоря, но не можах.
— Нали каза, че няма значение? — отговори той тихо и се приближи на сантиметри от мен, а и аз направих същото.