— Промених си мнението — отговорих и очите ми неволно погледнаха устата му.
— Казах, че си красиво момиче — дрезгаво призна той.
— И още? — настоях, защото знаех, че има още.
— Казах също, че имаш красиви очи — той се премести още по-близо.
— Мислиш, че съм хубава ли? — задъхано попитах, не бях забелязала, че коленете ни се докосват, докато не усетих, че кракът ми гори.
— Да — отговори той без да се колебае. — Страхотна си!
— Б-благодаря — заекнах и се наведох напред.
Тялото ми искаше да е близо до неговото. Какво правя? Трябва да спра, това е грешно. Но защо го чувствам толкова правилно? Когато съм с Диксън, ми е лесно и леко. Когато съм с него, не е ме страх и не се притеснявам от докосването му така, както е било с другите.
— Аз мисля, че и ти си страхотен — излезе от устата ми, преди да мога да се спра.
Очите на Диксън се разшириха и аз се ритнах по задника за това, че не можах да сложа спирачки на моя развилнял се ум.
Той не изглеждаше притеснен от моето признание, по-скоро беше силно изненадан и стреснат от моята честност. Наведох очи, защото се притесних от това, че бях пряма, но той нежно докосна брадичката ми и повдигна лицето ми, за да го погледна. Направих го с желание и срещнах горещия му поглед, спрях да дишам, защото изглеждаше, че ще се нахвърли върху мен. Но той остана неподвижен и аз, задъхана, очаквах какво ще направи след това. Палецът му, който беше хванал брадичката ми, започна бавно да лъкатуши по челюстта ми и докато се плъзгаше напред-назад, аз си отворих устата и навлажних долната си устна. Диксън жадно проследи движението ми и още повече се разтреперих, като ми се усмихна. Бих дала всичко, за да разбера какво си мисли.
— Sei un angelo — прошепна, а дълбоките му сини очи ми загатнаха, че в думите му имаше нежност.
— Какво означава това? — попитах, останала без дъх, но той поклати глава и не отговори.
Напълно се изгубих в това, което се случваше, и изведнъж нищо друго не съществуваше. Знам, че и той се чувства така, когато започна да се навежда напред болезнено бавно, навлажнявайки своите пълни, греховни устни, и спря, когато лицата ни бяха на няколко сантиметра едно от друго. Дъхът ми беше накъсан и запъхтян, Диксън арогантно се усмихна, защото виждаше какво ми причинява тази близост. Усещах електричеството между нас с всяко нервно окончание в тялото си. Кожата ми потръпна, когато Диксън си вдигна пръста и много нежно погали бузата ми и отворената ми уста. Той мълчаливо помоли да влезе и да ме вземат дяволите, исках да влезе. Отворих си по-широко устата, Диксън възбудено проследи движението ми, постави пръста си в единия край на устата ми, преди най-накрая да пъхне пръста си вътре. Плахо обиколих с език върха на показалеца му, той си пое рязко въздух, което накара вътрешностите ми да се разтекат. Той ме наблюдаваше как бавно го облизвам с език, очите му изгаряха, но не го бутна по-навътре. Това беше мой спектакъл, колкото и негов, и в този момент отчаяно исках да го целуна. Знам, че е грешно и трябва да се дръпна, но не мога. Чувствах се така от момента, в който го срещнах. Диксън нежно освободи пръста си и го плъзна до средата на долната ми устна и без съмнение усещаше какво искам. И като истински мъж се наведе дръзко напред, готов да предяви претенции към устата ми. В този момент обаче съдбоносната мелодия от „Убий Бил“ звънна рязко и прекъсна момента ни, аз необмислено се дръпнах назад и за малко не се ударих. Бузите ми пламтяха от притеснение, но и от желание и непохватно се пресегнах да взема телефона от масичката.
— По дяволите! — изпсувах, като видях кой звъни.
Диксън издиша шумно, облегна се назад и си оправи косата. Не можех да реша дали Дейвид беше избрал най-добрия или най-лошия момент да се обади, но аз вдигнах телефона на петото позвъняване.
— Здрасти, хей! — казах, а пискливият глас не можеше да бъде мой.
— Здрасти, мила, липсваше ми. Извинявай, че ти прекъсвам ученето — отговори той, а топлият му глас все едно ме уцели с топка от вина в стомаха.
— А, няма проблем — казах, като се чувствах възбудена от това, че Диксън чува всяка дума.
Не можех да го направя, докато седеше до мен, чувствах се толкова неудобно и грешно. Дейвид нещо започна да ми говори весело. И аз бавно станах и се обърнах към Диксън, който изглеждаше полувбесен, полувъзбуден — и двете състояния много му отиваха. Вдигнах пръста си, като исках да му кажа, че излизам от стаята за една минута и той кимна. Извиних се, пъхнах се в спалнята и поех за първи път въздух, откакто бях вдигнала телефона.
— Какво мислиш? — попита Дейвид, а аз затворих вратата след себе си.