— За какво? — отвърнах му аз, защото не бях чула нито една дума от това, което ми беше казал.
— За това да те запозная с родителите ми този уикенд. Те много искат да те видят и аз също много искам да те запозная с тях…
По дяволите, моментът не е подходящ. Диксън е в другата стая, освен това бях на няколко секунди от това да го целуна. А тъй нареченото ми гадже току-що ме помоли да се запозная с родителите му. Господи, това ми идва в повече. Усетих как ме полазва пристъп на безпокойство и седнах на ръба на леглото.
— Ами… Дейвид, не знам…
— Защо, Мади? Знаеш, че съм луд по теб и никъде няма да ходя — нежно каза той.
— Знам и аз по теб.
— Но…? — бързо попита той.
— Но е голяма стъпка.
— Знам, но съм готов да я предприема с теб — в гласа му се усещаше само грижа.
Едва успявах да си поема въздух от напрежението, което не можех да понеса. Кажи „не“, Мадисън, крещеше вътрешното ми аз. Научи се да казваш „не“. Дейвид е сладък, мил и ми е гадже. Само защото мъжът, от когото съм завладяна, седи в дневната ми, не означава, че трябва да бъда толкова отдалечена и незаинтересована.
— Добре, но нека да е по-рано вечерта — казах накрая и се огънах. — Имам много домашни, които трябва да напиша този уикенд.
— Добре, мила, когато искаш. Ще направя резервация, мама ще се зарадва, наистина много иска да се запознаете — каза развълнувано Дейвид и не можах да се въздържа да не се усмихна на ентусиазма му.
— И аз много ще се радвам да се запозная с майка ти — отговорих аз, докато си разтривах слепоочието. Трябваше да вървя, Диксън беше в другата стая и беше грубо от моя страна.
— Мади?
— Да?
— След като свършиш, можем, не знам… да се видим след това? Мога да ти помогна с ученето? — предложи Дейвид и усетих някакво опасение в гласа му.
Замълчах, защото имах нужда да осъзная какво точно означава този въпрос. С Дейвид се бяхме целували и закачали, но беше доста кротко. Не беше настоятелен да правим секс и въпреки че не му бях казвала нищо за миналото си, той знае, че нещо гадно се крие в спомените ми. Уважава нуждата ми от пространство и не натиска. Но да се запозная с родителите му и да прекараме нощта заедно, ми дойде прекалено много.
— Просто… не мога.
Моето мълчание каза всичко.
— Всичко е наред, разбирам. Съжалявам, че попитах.
Нещо ме прободе в гърдите и аз глупаво отговорих:
— Ще помисля, но не мога нищо да ти обещая.
— О, Мади — зарадва се Дейвид. — Ти си най-добрата на света. Аз съм голям щастливец.
Неговата доброта наистина ме удивява и ме кара да се чувствам още по-голям кучка за това, че съм толкова безчувствена.
— Аз също съм щастливка. По-добре да отивам да уча, имам един куп домашни.
— Добре, ще се чуем утре.
— Звучи супер — отговорих аз.
— Чао, миличка, наистина го мисля — щастлив съм, че те имам и че те срещнах.
Чувствах се като гъз и вече наистина ми идваше повече.
— Благодаря, хм, чао.
Въздъхнах, разтрих слепоочията си и се опитах да се концентрирам за момент, преди да отида в дневната. Господи, на какво се съгласих току-що? Толкова съм объркана и ме е яд да призная, че причината за това седи в дневната ми в този момент. Преди Диксън да се появи отново, бях започнала да се отпускам и виждах, че нещата с Дейвид напредват. Но сега, след като Диксън се върна и почти ме целуна, не знам какво да направя. Може би това беше лоша идея и се заблуждавам, като си мисля, че можем да бъдем приятели. Не знам какво точно има в него, но той е първият мъж, към когото чувствам такова нещо. Той е първият мъж, когото мога да почувствам физически, без да изперкам. Искам да съм нормална и Диксън ме кара да се чувствам точно такава. Изтрих една прокраднала се сълза, оставих телефона на шкафа и се погледнах в огледалото. Изглеждах като кошница — косата ми беше хваната в крива опашка, а тениската ми беше изцапана с петно от чийзкейк, защото не можех да си уцеля устата.
Въпреки това готиният мъж зад вратата искаше да ме целуне. Защо? Поех дълбоко въздух и отворих вратата. Видях че диванът беше празен, Диксън не се виждаше никъде. Не го бях чула да отива в банята, но направих едно бързо претърсване. След като проверих къщата два пъти, се върнах с празни ръце. Сигурно си е тръгнал, освен ако не се крие в килера. Погледнах дървения часовник от дядо и видях, че съм говорила по телефона двайсет минути. Трябваше да съм ядосана от това, че си е тръгнал, но повече се бях ядосала на себе си заради това, че не бях приключила нещата с Диксън по-рано. Не бях в настроение да уча повече, реших да прибера всичко, да взема горещ душ, да се пъхна в леглото и да се надявам да забравя този ден.