Един лист на масата за кафе ми привлече вниманието и аз се наведох да го взема. С елегантен почерк беше написано: „Означава, че си ангел“. Захапах устната си и притиснах листа до гърдите си, защото не можех повече да гледам към милите му думи.
ГЛАВА 18: ХРАНА ЗА РАЗМИСЪЛ
Диксън
— Добро утро, доктор Матюс! — каза Сузана, като влязох, а подгизналото от дъжда сако оставяше следи по кремавия килим.
— Госпожо Вейл.
Прокарах ръка през мократа ключалка.
— Защо не се обадихте? Щях да ви посрещна с чадър долу — каза тя и бързо стана, като ми подаде една кутия със салфетки.
— Нали е юни, за бога, защо вали?! — оплаках се аз, взех няколко и изтрих мокрото си лице.
Чантата ми беше подгизнала, защото ми служеше като чадър.
— Кога ще приключат тия проклети ремонти? — попитах и започнах да бърша мокрите петна по ревера на сивото си сако.
— Това е Ню Йорк, щом приключи един, започва друг — каза тя мъдро.
— Права сте, само искам да стане по-бързо, за да мога да паркирам на паркинга, за който съм платил хиляди — озъбих се аз.
Сузана кимна и се усмихна.
— Лошо начало на седмицата.
Ако беше който и да било друг, а не тя, щях да му кажа да си гледа работата, но Сузана ми е като семейство.
— Не ви трябва да знаете половината от него.
— Отивайте, ще ви донеса кафе — каза тя и посочи кабинета ми.
Сутринта не се подобри и до обяд вече бях убеден, че ще убия следващия си пациент. Вече бях на ръба да си ударя челото в бюрото, чух, че на вратата се чука тихо.
— Влез. Аз изпъшках и се отказах от това да прочета записките си за следващия ми пациент.
— Доктор Матюс, извинете, че ви притеснявам — каза Сузана и си подаде главата през вратата.
— Няма проблем, влезте.
— Това току-що пристигна за вас — каза тя и видях, че държи малка бяла кутия в ръката си.
— Ооо! — учудено вдигнах вежди. — От кого е?
— Не съм сигурна. Куриерът каза, че няма записани данни на подателя.
— Много странно — отговорих и любопитството ми нарасна.
— И аз това си помислих.
Тя дойде до бюрото и ми подаде кутията. Огледах я отвсякъде и нямах никаква идея какво може да има в една толкова малка кутия.
— Ако видя отрязано ухо вътре, много ще се ядосам — казах на Сузана и тя се засмя.
Вдигнах капака, неспокойно я отворих и надзърнах, а Сузана се наведе напред, за да види какво има вътре. В този момент видях едно парче чийзкейк и знаех кой го изпраща. Но защо?
— Вътре има и един плик — каза тя с нетърпение и се чудеше какво става.
Взех го и го отворих. Вътре видях листа, който бях оставил на Мадисън, под моите думи пишеше: „Запазих ти едно парче, от един ангел за друг ангел.“
— Доктор Матюс, добре ли сте?
Мълчах, а бележката пред мен беше погълнала цялото ми внимание. Защо ми го изпраща? За съжаление, стените у Мадисън са тънки и аз чух по-голямата част от разговора й с Дейвид. Не се съмнявам, че е влюбена в него, тя го и каза. Просто трябваше да забравя факта, че почти ме целуна, защото нейните действия не отговаряха на думите й. Не можах да издържа да я слушам повече да гука на оня чезнещ от любов глупак. И затова си тръгнах. Но оставих бележка, защото не исках просто да избягам отново. Нямах очаквания и да, можех да напиша нещо друго, но реших, че това беше по-добре от алтернативата „Приятелят ти е излишен пенис".
Местих погледа си от бележката към чийзкейка и обратно и наистина не знаех какво да направя. Давя се между две жени, които ми действаха отровно по коренно противоположен начин, но както и да го погледнем, отровно. Затворих капака, бутнах кутията встрани и пъхнах бележката в джоба си. Приближих кошчето, което ми седеше под бюрото. Плъзнах кутията по бюрото и тъкмо щях да я бутна в коша, Сузана ме спря.
— Няма ли да я хапнете? — попита учудено от моята ненавист към едно безобидно парче торта.
Поклатих глава.
— Не, искате ли я? — бутнах я към нея.
— Сигурен ли сте?
— Да ви е сладко — отговорих.
Зарадвана, Сузана взе тортата от ръката ми.
— Ама сигурен ли сте, че не я искате?
Не можах да се сдържа и кисело се усмихнах.
— В това е проблемът, госпожо Вейл — двусмислено отговорих и вече нямах предвид десерта.
Сузана се обърка от моя неясен отговор, но не попита нищо повече. Взе кутията и тръгна към вратата. Спря изведнъж и с ръка на вратата, вдигна кутията над главата си и каза: