— Храна за размисъл, доктор Матюс!
Тя внимателно затвори след себе си и аз въздъхнах, защото беше абсолютно права.
Остатъкът от седмицата приличаше на началото и така дойде събота следобед. Вече нямах търпение за малко С&С — скоч и секс. Джулиет беше MIA цяла седмица и след моето държание миналия уикенд не очаквах да се държи различно. Но да разполагаш с лесен, страхотен секс в продължение на три месеца, наистина може да разглези един мъж и сега хормоните ми бяха подивели. Можех да се обадя на Джулиет, но мисля, че и двамата знаем, че сме просто приятелчета за секс, които за малко се заблудиха, че са като в Дисни „и заживели щастливо“. Но вече ми тежи. Дали да не изляза и да потърся някого, който да ми помогне да изгоря натрупаното сексуално напрежение? Или просто да се обадя на Джулиет? Сексуално тя знае точно какво да направи, за да ми достави удоволствие, познавам я, ясна е, но поради някаква непозната причина не мога да вдигна телефона. Разминах се с един човек, който тича, което ми напомни, че причината е Мадисън. Не мога да изтрия момента, когато почти се целунахме, и колкото повече се опитвах да го забравя, толкова по-ясен ставаше. Нямаше и следа от нея, след като ми изпрати чийзкейка, и аз нарочно стоях встрани. Извадих телефона си и бързо набрах Хънтър, който вдигна на второто позвъняване.
— С&С? — попита той, а аз отговорих положително.
— Нека играта започне сега.
За съжаление, Финч не се присъедини, така че бяхме само двамата с Хънтър и това никога не беше добра комбинация, когато ни се правеше секс и се напивахме. Хънтър ме завлече в Чери поп, където Мадисън се оказа царица на дансинга.
Въпреки че предпочитах да отидем на по-тихо място, видях защо го предпочете. Момичетата почти нямаха дрехи върху себе си и бяха на ръба на пълнолетието. А след количествата евтин алкохол, който нахлуваше във вените им, усетих, че ще стоим до рано. Хънтър също се беше настроил да плячкосва и явно нашето ергенство действаше като магнит, защото вече имам пет случайни номера в телефона си, два от които не знам как се озоваха там.
— Каква искаш? Брюнетка, блондинка или червенокоса? — попита ме Хънтър и се наведе хищнически на дансинга.
Аз се захилих и когато го погледнах, реших, че е добър момент да го попитам какво го тормози. Беше пиян и в такива моменти беше отворен към споделяне.
— Добре ли си, приятелю? Държиш се странно, добре де, по-странно от обикновено. Усещам някаква враждебност, дори неприязън, когато стане дума за противоположния пол.
Хънтър отпи от бирата си и разбрах, че съм напипал нещо. Вдигна рамене и очевидно не искаше да говори за чувствата си.
Реших да натисна малко.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Пич, тук съм, за да чукам, не да говоря. Така че, освен ако не си ми навит, спри с психоглупостите. Освен това, ти се давиш във вагини, които не можеш да разбереш.
— Какво да разбера?
— Да разбереш какъв щастливец си — отговори той ясно.
— Щастливец ли, хайде, обясни ми защо? — почесах се по главата, защото от моя гледна точка бях далеч от щастлив.
Обсебен съм от едно момиче, което е изцяло недостижимо, докато се опитвам да отвикна от друго. Хънтър прочете мислите ми…
— Поне се връщат при теб за повече. А аз какво имам? Радвам се, ако успея да им науча имената. Грозен ли съм? Кажи ми? — попита той и отпи от бирата си.
Значи това го тормозеше. Възможно ли беше моят приятел, който беше по-голяма мъжка курва и от мен, да търси сериозно гадже? Това трябва да е. Проблемът е, че избира грешни жени. Знаех го.
— Пич, не си грозен. Ако си падах по мъже, щях със сигурност да те забия — казах и го ударих приятелски по рамото. — Кажи сега, нещо сериозно ли искаш?
Попитах настойчиво, защото исках да потвърдя теорията си. Той вдигна рамене, което на езика на Хънтър означаваше
— Хънт? — попитах го пак, защото бях решил да го накарам да си каже.
— Откъде да знам, сигурно… — изръмжа той, видимо раздразнен от двайсетте въпроса, които му зададох. — Аз просто… те са толкова чалнати и несериозни. Всички ли са такива? Ако е така, престани с тези глупости. Ще си продължавам със забивките за една нощ — каза той и почеса лицето си с ръка.
— Може би проблемът е, че жените, които намираш, не са точно от типа „да ги запознаеш с майка ти“. Освен това и начинът, по който вървиш, говориш, държиш се и се обличаш — надявах се да не звуча осъдително — за бога, цялото ти същество не показва, че търсиш нещо сериозно.
— Сигурно моите курвенски напъни са вик за помощ? — бързо предположи той и не можах да разбера дали говори сериозно, или се шегува.