Видях объркване в зелените му очи и имаше пълното право да е объркан. И аз съм объркан, по дяволите, но това ми се струва толкова грешно. Не бях фен на предложението на Джулиет за тройка, както и на това за четворка с цицорестите близначки.
Изглежда ми толкова долнопробно и тъжно. Двама тридесет и две годишни мъже се гласят да правят четворка с двойка сексапилни близначки е толкова западнало, колкото звучи.
— Нали точно за това дойдохме? — попита Хънтър и кимна.
Всъщност затова дебнем скритите ъгли, за да намерим жертва, която да се навие да помогне да притъпим нощната самота. В нашия случай съдбата се намеси и „жертвите“ ни намериха. Дойдоха доброволно и предложиха повече, отколкото бяхме очаквали. Но просто не го чувствам. Двете момичета ми ставаха все по-непривлекателни с всяка изминала минута и съм сигурен, че ако се съглася на тази малка оферта, ще бъда под нивото си в леглото.
— Виж, не те спирам да изживееш твоята хюхефнерска мечта, но аз се оттеглям — казах аз и Хънтър ми се присмя.
— Да, ти можеш да се оттеглиш… от Мариса. Не заслужаваш да имаш пенис — каза той, но неговата усмивка показа, че уважава решението ми.
— Добре, ти губиш, ще има повече за мен — заключи той и вдигна рамене.
Неговото загатване за желание за задомяване беше отишло по дяволите. Преди да имам време да отговоря, момичетата се върнаха и Мариса буквално седна в скута ми.
— Мислехме, че не сте много запалени по идеята да си поиграем заедно — каза Манди, а подновеното й червило ме заслепяваше.
Опитах се да не се засмея колко свободно го беше казала. Хънтър ме погледна през масата и ми каза без думи, че съм „страхливец“, пренебрегнах го и се съсредоточих върху това какво ще каже Манди.
— Но ние наистина ви харесваме и все още… ни се играе.
Нямах представа какво означава „играе“, но разбрах след секунди, когато усетих как Манди плъзна ръката си в скута ми и нежно я потърка в чатала ми.
Раздрусах се от изненада и се хванах за масата, а Мариса ме погледна срамежливо и ръката й сигурно се прикрепи към оная ми работа. Хънтър объркано вдигна вежда, моите очи се разшириха и аз погледнах към скута си. Слава богу, Хънтър видя физиономията ми и се засмя.
— Ти искаш ли да си играеш с мен? — попита палаво Манди Хънтър, докато аз дискретно имах работа с ръката под масата.
— Абсолютно, сладурче!
Той стана, без да губи време и издърпа Манди от сепарето.
— Забавлявай се, Дикс! Ще се чуем утре — намигна ми той.
Преди да успея да отговоря, той беше замъкнал Манди към стълбите. Остави ме с Мариса и моята увеличаваща се ерекция. Моят пенис беше наполовина изправен, след няколко нежни докосвания и щеше да е готов за поздрав. Нейните пръсти бяха внимателни и се движеха бавно, точно от това имах нужда. Като бяха заедно, Манди и Мариса бяха истински ужасни с цялото това довършване на изреченията и желание да изчукат едни и същи мъже. Но сега, като беше сама, Мариса правеше това само за мен. Затворих си очите и се облегнах назад, позволих й да вземе нещата в нейни ръце. Тя отвори ципа на дънките ми и вкара пръстите си вътре. Аз почти винаги реагирах при това докосване и сега не направих изключение. Тя докосна моята пареща плът веднага след като влезе вътре. Начинът, по който жадно ме галеше, и малко затрудненото й дишане показваше, че тя е толкова възбудена, колкото съм и аз. Ръката й започна да стиска по-силно и увеличи темпото, а моето зажадняло за секс тяло започна да пее от облекчение, че моето освобождаване чака с нетърпение правилното движение. Отворих очи изведнъж и си спомних къде съм. Бил съм и на по-лоши места преди, но колкото и да е славно чувството, все пак не исках да еякулирам на публично място, където десетки свидетели щяха да са повече от охотни да предоставят моята развратна постъпка на „Ню Йорк Таймс“. Бавно се отдръпнах, Мариса ме погледна, в потъмнелите й очи видях объркване и тя попита:
— Какво има? — плътната й уста се нацупи.
Наведох се напред и прошепнах в ухото й:
— Нека отидем някъде другаде. Когато свърша, ще е в теб, не в някакъв гаден бар.
Отдръпнах се назад, за да преценя реакцията й. По втвърдените й зърна и учестено дишане разбрах, че приема идеята. Закопчах си дънките, малко се пооправих и се плъзнах от сепарето, след това подадох ръка на Мариса да се изправи. Тръгнах към изхода, но не стигнах много далече, защото опашката за стълбите едва мърдаше. Погледнах отгоре да видя какво я задържа и видях, че няколко момчета гледат към нещо на дансинга. Не ме интересуваше и аз се взрях напред над ръба, но изведнъж се втурнах напред, за да определя дали това, което виждам, наистина се случва. Ръката на Мариса беше в моята и затова я завлякох с мен, въобще не обърнах внимание на оплакванията й, защото бях на пет секунди от това да загубя контрол.