— Д… добре, води ме — заекна тя и направо ме застреля.
Кимнах, но се поколебах, защото не бях сигурен дали качването в апартамента ми е най-доброто, което можем да направим. И не заради глупавото ми правило, а защото не знам как щях да реагирам, когато Мадисън влезе в дома ми. Единственото, за което можех да мисля сега, бяха какви щяха да бъдат на вкус нежните й устни, когато я притисна на стената на спалнята ми. Трябваше да помисля за този изкусен план, преди да се озова в подземния гараж. Взех се в ръце и се усмихнах.
— Следвай ме.
Излязох от колата, като се боях към какво точно я водя.
ГЛАВА 19: ПРОСТО ПРИЯТЕЛИ
Мадисън
— Искаш ли кърпа? — попита Диксън и хвърли ключовете на мраморния плот.
Погледнах надолу към прозрачния си топ и кимнах.
— Да, ако обичаш! — притеснено си кръстосах ръцете през гърдите.
Диксън се усмихна.
— Идвам след минутка. Чувствай се като у дома си.
Той изчезна по коридора. След като се отдалечи, аз изпуснах задържания си дъх, обвих коленете си с ръце и поех дълбоко въздух пет пъти. Когато се почувствах относително спокойна, се изправих и направих опит да осъзная какво се случва. Тази вечер беше една от най-лудите в целия ми живот, а аз съм преживяла доста луди моменти. Всичко започна със запознанството с родителите на Дейвид. Бях ужасно притеснена, но като видях Дийн и Ронда, всичките ми нерви се успокоиха. Разговорът беше непринуден и преди да се усетя, ние си казахме довиждане и си обещахме да се видим скоро пак. Нито веднъж мислите ми не се отклониха към Диксън, а Дейвид ме гледаше през цялата вечер с обожание. Аз осъзнах, че не съм честна с него. Той се опитваше, аз почти не правех усилие и затова, когато ме попита дали искам да остана да спя у тях, казах да. Той беше много развълнуван и ентусиазмът му беше заразителен, защото, преди да се усетя, отивахме към моето жилище и се бяхме насочили към спалнята.
Щяхме само да се отбием до нас, за да си взема дрехи за преобличане, но бях хваната натясно от хипнотизиращите очи на Дейвид и прекрасните му трапчинки. Също така се чувствах отхвърлена от Диксън, с който не се бяхме чували цяла седмица.
Харесвам Дейвид, наистина го харесвам. Той е прям и не ми обърква главата. Да не споменавам, че е страхотен джентълмен и има идеални родители. Тогава защо изперках, като се разгорещихме?! Защото всичко с Дейвид беше лесно, а нищо в живота ми до момента не е било лесно. Ами, ако той наистина е прекалено добър, за да е истински, и аз се влюбя дълбоко, ще продължа напред, а той ме нарани? Какво ще стане, като разбере истинската причина за моята незаинтересованост и не може да понесе истината. Тези мисли пропълзяха в ума ми и преди да се усетя, той разкопчаваше дънките ми и беше заровил лице, където не искам никой да бъде. Той усети, че се побърках и ме молеше да му кажа какво не е наред. Но не можех. Не бях готова да му кажа. Не бях готова да съживя най-ужасната нощ в живота ми. След това направих нещо глупаво и го изгоних. Изгоних го, без да му обясня защо превъртях така. Неговия мил отговор ме накара да се почувствам още по-гадно. Обадих се на единствения човек, който можеше да направи така, че болката да изчезне — на Мери. Тя беше в Чери поп, взех такси и тръгнах натам. Дори и да не го признавах, се надявах отново да се сблъскам с Диксън. И така моята ужасна вечер се превърна в още по-ужасна. Клубът беше огромен и половината Манхатън беше вътре. Не се бяхме уговорили с точност къде да се видим, затова се качих горе и се надявах да я намеря там, но вместо това намерих Диксън, който се натискаше с някаква руса кифла и не изглеждаше да му е неприятно.
Не можах да изляза толкова бързо и докато тичах по стълбите, се натъкнах на Тим. Той беше последният човек, когото исках да видя, не можах да се въздържа и му се развиках. Справях се доста добре, но изведнъж отнякъде Диксън дойде и го повали като проклетия Терминатор. Спомените за пламенната блондинка не можеха да ми излязат от ума и аз бях бясна за това, че е тук и ме спасяваше отново, защото определено не мислеше за мен преди пет минути. И тогава, преди да се усетя, миризмата и кавалерството на Диксън ме обладаха и аз бях отнесена от дъжда. В колата той отново го направи и аз изгубих здравия си разум и му казах неща, които въобще не възнамерявах да казвам. Като ме попита дали да не ме остави някъде, не можех да кажа при Дейвид, заради очевидни причини. Мери беше най-вероятно пияна и търсеше плячка, защото най-накрая беше приключила с мразенето на мъжете. Така че имаше смисъл в това да отида у тях и да й се обадя, вместо да й се появя на вратата без покана. А да си кажа честно, исках да прекарам повече време с него и да го попитам защо не се свърза с мен цяла седмица. Знам, че нямам право да се ядосвам, но ние бяхме на няколко милиметра от това да се целунем в понеделник вечер и след това той умишлено ме избягваше цяла седмица. Не разбирам защо. Не разбирам и него. Не разбирам и защо реагирам така спрямо него, при положение че се срещам с Дейвид. Трябва да се отдръпна, но не мога.