— Благодаря, че ми даде дрехи — каза тя и се усмихна леко.
— За нищо.
Нямаше вариант да е в леглото ми само по бельо, защото нямаше да има никаква надежда да се контролирам. Мадисън стигна до леглото, внимателно дръпна черната завивка и се пъхна вътре. Бях се облегнал на таблата и правех всичко възможно да изглеждам спокоен от факта, че се намира в леглото ми. Ровех си в айпада и търсех бог знае какво. Тя въздъхна доволно, докато се наместваше, а завивката стигаше до брадичката й. Изглеждаше още по-привлекателна, опакована удобно в леглото ми. Глупавото ми правило в момента е крайно остаряло, излязло от употреба и ненужно, защото ми харесваше да е в дома ми и още повече в леглото ми.
Преглътнах, затворих айпада и загасих лампата, спалнята се обви в почти пълен мрак. Мушнах се под завивката и ми стана топло, защото обикновено спя гол. Ако бях легнал така, щеше да е крайно неподходящо, затова си сложих тениска и шорти. Да остана облечен, щеше да е чудо, защото и без това врящото ми тяло не се нуждаеше от допълнителна топлина.
— Диксън? — каза Мадисън и гласът й беше единственият лъч светлина в тъмното.
— Да?
— Благодаря ти, че ми позволи да остана тук. Харесва ми тук, чувствам се… в безопасност — заяви тя почти шепнешком.
Ако това не беше най-сладкото проклятие, което някога съм чувал, не знам какво друго би могло да бъде.
— И на мен ми харесва да си тук. Чувствам се… — „Какво чувстваш, Диксън?“ попитах себе си и мислех за подходяща дума, но знаех, че една-единствена дума е достатъчна — щастлив — довърших аз и ми стана добре заради това, че казах какво мисля на глас.
— Преди не си ли бил? — нейният простичък въпрос ме докосна на точното място и отговорих честно.
— Бил съм, но преди много време.
Истина беше, че може да съм бил сексуално задоволен, но това не ме прави по-малко егоистичен задник, който спи с безброй жени без лица, без да му пука.
— Радвам се, че съм те направила щастлив, защото и ти ме направи щастлива — призна тя и една нишка в гласа й показа колко й е трудно.
Нейното мъничко тяло, свито в моето огромно легло, предизвикваше такива чувства в главата ми, които не съм изпитвал от много време. И нямам предвид главата между краката ми. Мисля, че се влюбвам в Мадисън, и то силно. Нейната невинност, чистота и най-много нейната честност са като глътка свеж въздух. Чак сега осъзнавам колко съм страдал от липса на кислород.
Тя се приближи и нейният ванилов аромат ме погали толкова хубаво, че не можах да се въздържа и се приближих с няколко сантиметра, защото исках да потъна в нейната миризма.
— Ако хъркам, да ме събудиш, чу ли? — засмях се на нейната искреност.
— Сигурна съм, че няма, но ако те чуя, ще те затисна с възглавницата.
Тя се разсмя и леглото се разклати от движението на тялото й.
— Добре, договорихме се.
Последва напрегнато мълчание, преди тя срамежливо да разкрие:
— Никога не съм спала до някого преди.
— Никога ли? — попитах изненадано.
Да не би тази красива жена да ми казва че е девствена, за бога?! Определено не ми изглеждаше като момиче за една вечер, за да не се е събуждала до никого. Тя ми отговори на въпроса, като каза просто:
— Никога.
Тази единствена дума е моето погубване, бавно се наведох и я целунах по челото. Забавих се малко повече, отколкото трябва, но не можах да се въздържа.
— Ами ще направя всичко възможно този първи път да бъде запомнящ се — отдръпнах се бавно и се надявах моето откровение да не я изплаши, защото може да го изтълкува по грешен начин.
По някакъв начин исках да запазя тази мисъл в главата си. Мълчахме известно време и докато се гледахме в тъмното, усетих по настоятелния поглед, че осмисля това, което бях казал.
— Лека нощ, Мадисън! — сънливо казах и очите ми се затвориха, докато нейния нежен дъх ме облюляваше приспивно.
— Диксън? — прошепна тя.
— Да?
— Вече го направи — промълви тя.
Не отговорих, защото единственият начин, по който можех да го направя, беше да притисна устните си към нейните. Не мога да го направя по много причини, но основната беше, че ако започна, не мисля, че ще мога да спра. И това ме плаши повече от всичко на света.
Изведнъж се събудих, цялото ми тяло беше потно и не беше, защото се печах на бавен огън под завивката. Имах странното чувство, че има някой пред входната врата. Мадисън дишаше спокойно, явно нищо не беше чула. Все пак реших да проверя. Прекосих стаята на пръсти, светеше ми единствено лунната светлина, която влизаше през щорите. Познавах апартамента като дланта си, така че нямаше проблем да го прекося на тъмно… и когато нещата си бяха на определените места. Захвърлените обувки на Мадисън не бяха сред тях. Спънах се тромаво и се хванах за леглото в последния момент, за да не падна. Инстинктивно погледнах нагоре и се ужасих, че мога да събудя Мадисън от спокойния й сън. Но след като промърмори нещо и се обърна, разбрах, че спи. Реакцията да я защитя, беше естествена. Не съм се чувствал така от много дълго време и всъщност е хубаво да се грижиш и за някого другиго, освен за себе си.