Бавно се изправих, огледах пода, за да се уверя, че полето е чисто. Стигнах до дневната без повече проблеми. Спрях в средата на стаята и се завъртях към входната врата. Беше тихо. Мога да се закълна, че чух звук, но ако е имало някой, явно си беше тръгнал. Тъкмо реших да се върна в спалнята, но изведнъж чух някакъв звук — все едно някой си рови в чантата. Знаех си.
Тръгнах към вратата колкото можех по-тихо, отворих я и видях Джулиет, която наистина си бъркаше в чантата. Тя спря да тършува и се отдръпна, объркана от това, че ме вижда в шорти и тениска.
— Хубава пижама — подигра се и се вторачи в тениската на Янките.
Тя знае, че спя гол и имайки предвид, че косата ми беше доста разчорлена, не можех да кажа, че съм гледал телевизия.
— Какво правиш тук? — попитах и се опитвах да говоря тихо.
— Дойдох да те завия — усмихна се и направи крачка напред, за да влезе.
Това нямаше как да стане. Бързо сложих ръка на рамката на вратата, за да й попреча. Тя ме погледна и вдигна вежди.
— Кого криеш вътре? — попита и се вдигна на пръсти, за да погледне през рамото ми.
Преместих се вляво, за да не може да види какво има вътре.
— Никой не се крие вътре — опитах се да изглеждам спокоен.
— Добре, пусни ме.
Тя направи опит да ме избута, аз не помръднах, защото нямаше вариант да стъпи в апартамента ми.
— Уморен съм, Джулиет, не може ли да го направим друг път? — казах, като се надявах да я спра.
— Какво да направим, Диксън? Не съм те виждала цяла седмица. Изцяло ме издуха миналия уикенд и то не по приятния начин. Длъжник си ми! — обяви тя предизвикателно и наперено вдигна вежди.
— Какво ти дължа?
— Знаеш какво — каза тя и прелъстително облиза устни. — Дължиш ми поне един…, два…, поне десет страхотни оргазма — сметна тя и вдигна и двете се ръце. — Време е за разплата.
— Сега ли? — попитах и стоях неподвижно, за да не се промъкне покрай мен.
— Да, сега — тя се приближи с крачка напред и гърдите й почти докоснаха моите.
— Сега няма да ми е удобно — отговорих и престорено се прозях. — Уморен съм. Не съм сигурен дали ще мога да ти осигуря и един оргазъм — какво остава за десет.
Надявах се това да е достатъчно за настоятелната Джулиет, защото, след като й отказвах удоволствието, нямаше друга причина да остане. Но разбира се, тя имаше други идеи.
— Добре — каза тя и се дръпна назад. — След като няма да ме чукаш, най-малкото, което можеш да направиш, е да гледаш.
— Какво да гледам? — попитах и преглътнах.
— Да ме гледаш как се чукам.
Преди да имам време да протестирам, тя спусна ръка в полата и започна да се задоволява.
— Джулиет — просъсках аз и погледнах коридора, не исках съседите ми да видят мастурбираща жена пред вратата ми.
— Шшш, няма да се бавя — каза тя задъхано, затвори очи и започна да хапе устната си.
Не ме интересуваше колко време щеше да продължи. Това безумие продължи прекалено дълго. Наблюдавах как пръстите й обезумяло се движеха под полата, слушах нежните й стенания, идващи от полуотворената й уста, и знаех, че наближава. Също така знаех, че ако протегнех ръка, ще свърши още по-бързо и ще ме остави на мира. Повдигна ми се от това и факта, че Мадисън спи в леглото ми, но точно тя беше причина да се пресегна и да докосна едно място зад ухото на Джулиет в унисон с нейния енергичен ритъм. Движението я побърка, защото знаеше, че ще има и още. Плъзнах ръка по врата й, пъхнах пръсти в косата й и опънах главата й назад. Тя простена при силното движение и се хвана за рамото ми, за да запази равновесие. Бях отвратен, но колкото по-силно я дърпах, толкова по-силно тя стенеше и толкова по-бързо щеше да свърши този ужас.
— О, мило… — пъшкаше тя, пръстите й се забиваха в мен, а бедрата й се залепиха за моите.
Сцената пред мен беше изключително еротична, но по никакъв начин и форма не ме възбуждаше. Всичко, за което можех да мисля, беше Мадисън, която невинно спеше в леглото ми и не знаеше, че помагам на приятелчето си за секс да свърши. Отне й повече време от обикновено и ако познавам Джулиет толкова добре, колкото си мисля, го прави нарочно, защото има още едно последно нещо, което иска да направя.