Наведох се напред, ядосано се залепих за врата й, ухапах точно където й беше пулса, като засмуках топлата й кожа в устата си. Тя искаше точно това и след секунди свърши с шумно, задъхано скимтене.
Пуснах я и избърсах устата си. Почувствах се погнусен, като видях червените следи от мен по кожата й. Ако не се държеше все още за мен, щях да съм тръшнал вратата пред лицето й. Всичко щеше да е приключило след няколко минути, най-лошото беше минало — всъщност надявах се да е минало. Нейните очи примигаха и се отвориха, усмихна се спокойно и задоволено.
— Видя ли, не беше толкова зле, нали?
Бавно извади ръката от полата си, без да ми даде възможност да отговоря и с пръстите, които допреди малко бяха в нея, тя остави следи от нейната възбуда по устните ми. Няма да отрека, че миришеше страхотно. Мисля, че направи това само защото знаеше, че има някой вътре.
— Когато дойде моя ред да преспя при теб, обади ми се. Ако искаш да ме поканиш, можем да го направим и сега…
— Това няма да се случи повече. Никога.
Когато видя моята решителност, тя сви рамене и показа, че не й пука от това, че някой спи в леглото ми.
— Лека нощ, господин Матюс. Ще дойда в най-скоро време да си взема дължимото!
Боже господи, тази жена е ненаситна. Това беше качество, което някога харесвах.
— Лека нощ, госпожице Харт! — казах рязко и облекчено въздъхнах, когато ми изпрати въздушна целувка и се завъртя на токчетата си.
Гледах как влиза в асансьора не защото бях джентълмен, по-скоро исках да съм сигурен, че си е отишла. Изчаках няколко секунди, затворих и след това заключих вратата. Облегнах се върху нея и дълбоко поех въздух. Подуших устните си. Бързо изтрих доказателството с опакото на ръката си, потуших желанието да се изкъпя, за да не събудя Мадисън и да предизвикам въпроси, на които не исках да отговарям. Измих си лицето в кухнята и засега това стигаше. Утре ще изстържа всяка част от тялото ми, за всеки случай. Измих лицето си с толкова много сапун, че се получи облак от пяна. Изтрих всяка следа по мен от нея. След като „свалих" Джулиет от лицето си, тръгнах към спалнята и се вмъкнах вътре.
Слава богу, Мадисън спеше спокойно, бавно дръпнах завивката и се пъхнах вътре. След като усетих уникалния й аромат, бях залят от чувство за вина. Това, което направих, беше гнусно, но по мое мнение беше по-добрият вариант от това да изчукам Джулиет в коридора. Тя е отровна и тази токсичност, която някога беше любимия ми наркотик, сега ме остави вцепенен. Не искам повече от него.
ГЛАВА 21: ТОВА, КОЕТО ОСТАНА НЕДОИЗКАЗАНО
Диксън
Зарадвах се, че се събуждам в празно легло. Казвам, че се зарадвах, защото имах сериозна сутрешна ерекция. Повдигнах завивката и изпъшках, защото нямаше шанс този кокал да промени твърдото си състояние без ръчна помощ, а моите ръце са беден заместител пред ръцете, които исках да се обвият около него.
— Добро утро! — поздрави щастливо Мадисън от вратата.
Аз бързо се завих пак.
— Добро и на теб! Как спа? — седнах в леглото и набутах одеялото в скута си.
Надявах се, че е спала по-добре от мен.
— Супер — отговори тя и влезе в спалнята, докато си оправях разрошената коса. — Не съм спала толкова хубаво от много време — завърши тя и очите й проследиха ръцете ми, които се опитваха да подредят буйната ми коса.
— Радвам се.
Погледът ми се спря на млечната й кожа, която се подаваше между дънките й и моята тениска, завързана на възел в стил Дейзи Дюк. Бързо вдигнах очите си, защото апетитната й кожа не помагаше грам на моето затруднено положение под чаршафите.
— Да, ама имаме проблем — каза сериозно и седна от нейна та страна на леглото.
Със сигурност имаме, по дяволите!
— Така ли?
Мадисън отривисто кимна.
— Свършило ти е кафето!
Не можах да се въздържа и се разсмях на нейната „страшна болка“ — беше си голям проблем наистина. Хич не се беше притеснила от това, че ми е ровила в шкафовете. Но виж, че кафето ми е свършило — ужас!
— Какво ще кажеш да те черпя едно за благодарност за това, че ме приюти? — каза тя усмихнато.
Кимнах, защото исках да прекарам колкото се може повече време с Мадисън.
— Какво ще кажеш аз да почерпя, като имаме предвид, че си безпарична?
Мадисън се усмихна.
— Имам си моите начини да получа това, което искам.
Очите ми се разшириха и се вторачиха в гърдите й. Тя видя моето очевидно одобрение и се засмя.