— Не този, перверзнико!
Аз вдигнах ръце невинно.
— Е, аз да не съм от камък.
Видях, че бузите й станаха розови, но реших да се съсредоточа върху по-важното.
— Обади ли се на Мери?
Мадисън поклати глава.
— Не, стори ми се грубо да ти ровя в телефона, без да съм те попитала.
— А, затова реши да ровиш в шкафовете ми? — шеговито я подразних и тя кимна.
— Това беше въпрос на живот и смърт — заяви тя.
— А да се прибереш вкъщи, не е ли? — попитах заинтересовано.
Мадисън притеснено вдигна рамене и погледна към пода.
— Какво да ти кажа, леглото ти е доста по-удобно от моето! Да питам, тази възглавница с мемори пяна ли е? — каза тя и накрая вдигна погледа си.
Засмях се и кимнах.
— Ами какво да кажа, добре дошла си, когато пожелаеш! — признах аз, но замълчах, като осъзнах как прозвуча.
— Доктор Матюс, може да се възползвам от вашето предложение. Четох някъде, че мемори пяната помага за правилното регулиране на съня. Така че заради науката трябва да се върна и да видя дали лъжат, или не.
Опитах се да не я ослепя с големия ми ентусиазъм.
— Точно така. И двамата сме медицински лица и ако не се грижим за телата си, тогава как ще се погрижим за тези на останалите — отвърнах и Мадисън кимна. — Добре, разбрахме се, трябва да прекараш още една нощ, за да се увериш, че тези изследвания са верни — казах, като включих професионалния си глас.
Мадисън се закикоти.
— Да, това е цената, която трябва да платя за здравето на моя гръбначен стълб.
По дяволите, как стана това? Току-що абсолютно се убедихме един друг с някакви измислени причини защо Мадисън трябва да остане още една нощ в леглото ми и това нямаше нищо общо с моята глупава възглавница или нейния гръбнак. Мисълта, че тя ще прекара още една нощ при мен, не помагаше на настоящото ми състояние, но беше малка победа да я спечеля в леглото си. И да се надяваме, че Джулиет няма да направи изненадващо посещение отново.
— Какво ще кажеш да звъннеш на Мери и да й кажеш, че си жива, защото няма да си кривя душата, но тя ме изплаши малко, ъъъъ… много — признах си аз и Мадисън се изкикоти.
— Нормално е, тя плаши всички.
Слава богу, тя се усмихна и стана.
— Ще взема душ, дай ми двайсет минути.
— Добре, ще се видим след двайсет минути — каза и ми махна, преди да излезе.
Изчаках няколко секунди. След като полето беше чисто, отметнах завивката, защото отчаяно имах нужда да поема контрол над силната си ерекция. Тъкмо щях да скоча от леглото, когато Мадисън си промуши главата през вратата и попита:
— Кое дистанционно е за телевизора? Имаш около пет…
Сграбчих чаршафа и бързо завих скута си и се молех да звуча нормално, докато отговарях:
— Това с пластмасовата долна част.
— Супер, благодаря.
Тя изчезна толкова бързо, както се беше и появила. Поех дълбоко въздух и реших да пробвам отново, но в момента, в който изритах завивката и се подготвих да се изправя, лицето на Мадисън отново се появи на вратата.
— А може ли да ти използвам и стационарния телефон?
Бързо седнах обратно и кръстосах крака върху изправената ми ерекция, направих труден опит да изглеждам спокоен, като облегнах лакътя си на бедрото и сложих дланта си отгоре.
— Разбира се — отговорих с пресилена усмивка и потупах бузата си с пръсти.
Мадисън ме изгледа странно, но слава богу, не каза нищо за моята внезапна лудост и кимна.
— Окей, благодаря.
Лицето й изчезна отново. Изчаках цяла минута за по-сигурно, ако има и други въпроси. Когато не се появи, скочих от леглото, втурнах се в банята и заключих вратата след себе си. Изпуснах дълга въздишка, погледнах се в огледалото, моето изправено копие също се вгледа в мен и ме помоли да сложа край на мъките му. Чувствам се отвратително да правя това, докато Мадисън е в другата стая. Пуснах душа, съблякох се и влязох под горещата вода, въпреки че се къпя със студена. Който твърди, че студената вода е лек за бушуващото либидо, е пълен глупак. Така че вече разполагах с гореща вода, сапун, ръката ми и представата за лекото тяло на Мадисън, от което имам нужда, за да не умра от хипотермия. Насапунисах се, хванах моя пенис и започнах танца, който бяхме танцували заедно много пъти. Но този път моят танцов партньор беше с два леви крака и не можах да намеря точния ритъм.
Не знам защо, но се подпрях с една ръка на плочките и опитах от различен ъгъл — не пожънах успех. Не може да си обясня какво става, защото несъмнено исках да свърша. Започнах да си движа ръката по-бързо, и да, беше страхотно, но като чух как се смее Мадисън, разбрах, че не мога да финиширам заради нея, което е пълна ирония, защото тъкмо тя беше причината за моята ерекция. Чувствам се повече от ужасно да мастурбирам, когато е на няколко метра от мен. Какво ще си помисли, ако знаеше, че се самозадоволявам, като я използвам за вдъхновение… Какво прави тази жена с мен?! Въздъхнах, ударих главата си в стената и престанах. Отказах се. Прокарах ръка по изтощеното си лице, а с другата отворих крана и пуснах студената вода. Зъбите ми тракаха и тялото ми трепереше, погледнах към моя полумек пенис и промърморих „дано си щастлив, проклетнико“.