Търсехме кафе и аз слепешката следвах Мадисън, която каза, че положението е под контрол. Не знаех какво трябва да означава това, но смешното е, че й вярвах. Ако беше Джулиет обаче, щях да очаквам думата „кафе“ да бъде кодова дума за магазин за възрастни. Но знаех, че Мадисън няма как да бъде толкова груба. Погледнах малкия ангел до мен, който крачеше щастливо, и осъзнах, колко е леко всичко с нея. Знам, че има минало, но нямаме ли всички такова? За съжаление, моето минало се беше просмукало и разпенило в устата ми. Спряхме пред „Стърбъкс“, Мадисън отвори широко ръцете си и каза: „Воала“. Аз вдигнах вежда.
— Не разбирам — казах.
Мадисън се засмя и сбърчи нос.
— Кафето е сервирано, тоест познавам собственика, така че кафето е от мен.
Сега разбрах какво имаше предвид под „имам си начини“. Въпреки че предпочитам моя начин пред нейния. Почесах си врата и попитах, защото имах нужда от пояснение.
— Искаш да влезем тук, така ли?
Мадисън кимна и ме погледна все едно съм се побъркал.
— Да, тук има кафе, нали? Какво чакаме още?
Тя ме хвана под ръка, но краката ми не помръднаха от тротоара. Мадисън тръгна напред, но за малко да се спъне, след като аз не се помръднах и сантиметър. Обърна се да ме погледне през рамо и вдигна вежди.
— Добре ли си? Изглеждаш все едно… ще се разплачеш — опита се да се пошегува, но усетих, че се притеснява.
— Да се разплача ли? — присмях се аз, като едва контролирах гласа си. — Просто не харесвам „Старбъкс“. Много ми е модерно, да не споменавам и цветистите, крещящи имена на кафетата, които са направо нелепи. Какво ще кажеш да отидем в едно кафене малко по-нагоре, където продават истинско кафе и сладкиши?
Кимнах, като се надявах тя да ме последва тихо и охотно. Но тя не направи нито едното, нито другото.
— А какво ще кажеш да ми споделиш какво против имаш „Старбъкс“? — каза тя и кръстоса упорито ръце пред гърдите си.
— Нямам нищо против тях, наистина — отговорих и прочистих гърлото си.
— Тогава защо не искаш да влезеш?
Мадисън наклони главата встрани и зачака отговор.
По дяволите, Мадисън е толкава красива, колкото и упорита! Още едно качество, което харесвам в нея. Докато гледах твърдата й непоколебимост, знаех че няма да се откаже, докато не й кажа истината.
— Срещнах моята бивша… годеница в „Старбъкс“ и предполагам, че свързвам веригата с нея. Предполагам, че можеш да се досетиш как свърши историята — признах и се почувствах крайно нелепо.
Очите на Мадисън се разшириха от моето патетично споделяне, но ми спести частта със съжалението.
— О, ами това е добра причина, като всяка друга.
Кимнах и си пъхнах ръцете в джобовете.
— Да, мисля — отговорих и ми стана гадно за това, че за пореден път Лили ми разваля деня.
В този момент Мадисън ме изненада отново.
— Прав си, „Старбъкс“ е малко модерно, освен това ме спечели със сладкишите. Водете ме, доктор Матюс!
Тя се усмихна и ме чакаше да направя първата крачка. Стоях неподвижно и гледах загадъчната фигура пред мен. Тя наистина е прекалено добра, за да е истинска, и знаех, че се отказа от „Старбъкс“ само за да ме накара да се почувствам по-добре. Предложих й ръката си, тя я погледна за секунда и после преплете пръсти с моите и се усмихна.
— И какво сладко има там?
Не можах да се въздържа и се засмях на въодушевлението й и започнах да изреждам дългия списък от сладкиши, който предлагаше „Dolci’s“. Мадисън ме слушаше съсредоточено и хапеше устни, заради огромния избор, който имаше. Докато вървяхме, хванати за ръка в неделя сутрин, усетих колко естествено се чувствам. За съжаление, трябваше да си припомня, че Мадисън се виждаше с Дейвид и докато той беше в схемата, отношенията ни нямаше как да са други освен приятелски. Това не ми харесва, но Мадисън е голямо момиче и ако иска да се среща с примати, трябва да уважавам решението й.
Когато пристигнахме в „Dolci’s“, аз инстинктивно бутнах вратата пред Мадисън, нещо, което отдавна не ми се беше случвало.