Мадисън се засмя и сложи захар в кафето си.
— Кои са Хънтър и Финч?
— Това са двамата ми най-добри приятели, познавам ги откакто се помня. Заедно се преместихме в Ню Йорк, като влязохме в колежа. Финч е щастливо женен за приятелката си от гимназията Хайди. Имат си момиченце.
— А Хънтър? — попита тя и слушаше съсредоточено.
— Хънтър е изтънчена работа — пошегувах се и отпих от кафето.
— Явно и двамата са страхотни.
— Наистина са такива — отговорих и си мислех колко готини са наистина и двамата изроди.
— Ами ти?
— Какво за мен? — отговори бързо тя и видях, че ръката й леко потрепери, докато си бъркаше кафето.
— Знам за Мери, а семейството ти? Спомена, че с майка ти сте близки.
— Така е, да — отговори тя и леко се усмихна.
Знам, че нейното семейство, както и моето, беше чувствителна тема, но не можех да се въздържа и попитах:
— Каза, че имаш брат — спомних си, че се притесни, когато го спомена.
Мадисън кимна и дискомфортът, който изпитваше, се четеше открито по напрегнатото й лице. Много исках да разбера защо изведнъж млъкна, но не чак толкова много, че да ни развали деня.
— Винаги съм искал да имам брат — споделих и видях как раменете на Мадисън се отпуснаха с облекчение.
— Така ли?
Кимнах с усмивка.
— Защо?
— За да мога да го обвиня, че той е счупил кристалната ваза на мама. — Тя избухна в смях. — И щеше да направи обстоятелствата доста по-лесни…
— Кои обстоятелства? — невинно попита тя.
— Нещата с татко — поясних аз.
Той ми даде да разбера съвсем ясно онзи ден какво чувства, така че скоро едва ли ще опитам пак.
— Какво имаш предвид? — тя ме гледаше внимателно и чакаше да поясня.
Въздъхнах и реших да споделя този малък отрязък.
— Ако имах брат, може би той щеше да бъде синът, когото заслужава да има.
Очите на Мадисън се изпълниха със съжаление и когато си отвори устата, се изплаших какво може да каже. Но в последната секунда явно промени намерението си.
— Мисля, че този свят може да издържи само един Диксън Матюс. Също така съм сигурна, че Финч и Хънтър са ти били като братя, не е ли така?
Ухилих се благодарно за това, че смени темата.
— Да и продължават да ми бъдат като братя. Бяхме съседи, докато бяхме в училище, горките ни съседи.
Мадисън се засмя тихо и изглеждаше поуспокоена от това, че темата се бе отдалечила от семейството й.
— Звучи като моите отношения с Мери — каза бодро.
— Така ли? — попитах и се зарадвах, че иска да сподели това с мен.
— Да — каза тя с усмивка, сякаш се сещаше за конкретен спомен. — Преди мама да се омъжи за Себастиан, бяхме много бедни. Живеехме в малък едностаен апартамент, точно до Мери. И двете ни майки бяха сами, работеха на две места, за да свързваме двата края. Бяхме неразделни с Мери и още сме.
— И тя знае всичките ти малки мръсни тайни, нали? — казах шеговито аз.
Мадисън се намръщи и прокара пръст по ръба на чашата си.
— Не всички.
Аз се усмихнах и не настоях. Ще ми каже, ако или когато е готова.
Телефонът ми извибрира и развали момента. Извиних се на Мадисън и го извадих от джоба си. Не очаквах да видя съобщение от този номер, имайки предвид, че вчера вечерта тя получи каквото искаше.
Имам сърбеж, който само ти можеш да успокоиш. Как си тази вечер?
Явно ми се е опънало лицето, като прочетох съобщението и Мадисън ме попита:
— Всичко наред ли е?
Прибрах си телефона, кимнах и преглътнах.
— Да, всичко е окей.
Също като мен тя не попита нищо, отпи от кафето си и ми прати окуражителна усмивка.
Двамата с Мадисън имахме тайни, но някои тайни е по-добре да не се споделят.
ГЛАВА 22: ЕДНА ПОСОКА
Диксън
След като оставих Мадисън у тях, реших да отида на фитнес и да изгоря малко насъбрана сексуална енергия и погълнатата шведска маса от сладкиши. Писах на Хънтър, той се съгласи да потренира и да се похвали за миналата вечер. След като свърши да ме плаши с подробности, които толкова исках да изтрия от ума си, той реши да разпита за моята вечер.
— Как беше при теб? — попита той, докато тичаше на пътеката до мен.
— Беше страхотна — отговорих, а краката ми тропаха по пътеката.
— О, така ли? Как беше Мариса?
Можех да опитам и да се измъкна, но не виждах смисъл.
— Няма как да знам — отговорих задъхано.
— Как така не знаеш? Какви ми ги говориш, по дяволите? — попита той учудено.