Пристрастен към греха

След като не отговорих и се съсредоточих върху тичането, той промърмори:

— Задавили се?

— Наречи го както искаш — казах и вдигнах рамене небрежно. — Просто не ми се занимава с глупости.

— Едно време обожавахме да правим глупости и ни беше готино, Дикс — смъмри ме той и аз пребледнях.

— Венерическите болести никога не са били готини, Хънт — казах и махнах потната си коса от челото.

— Мда, така говори новият скучен Диксън. Но старият забавен Диксън щеше да е във възторг.

— Приятелю, ти си отвратителен — казах и се засмях. — И за твое сведение, не съм се задавил, просто се препрограмирах.

— Уау, чакай малко. Какво значи това? — попита той и любопитството му се събуди.

— Защо не използваш креативния си ум и не разбереш сам? — самодоволно отговорих и се съсредоточих върху приключването на трите километра.

Изведнъж, както си тичах, за малко да падна по лице.

— Какво по дяволите… — извиках като видях как Хънтър натисна бутона на пътеката на пауза.

— Започвай да говориш, Матюс! — изсъска той, а аз слязох от пътеката.

— Няма много за казване — казах и бавно се разхождах, за да си успокоя дишането. — Прибрах се с Мадисън, вместо с перхидролената празноглавка.

— С Мадисън ли? — Хънтър извика от учудване и спря и неговата пътека. — Имаш предвид Мадисън — Черешовия пай?

— Да — отговорих и се усмихнах, защото прякорът много й отиваше.

— Лелеее, куче такова. Тя нямаше ли гадже?

— Има — отговорих и започнах да се разтягам.

— Е, голям изрод си — извика развълнувано той и ме удари по гърба.

— Не е това, което си мислиш — поясних аз.

— А какво е? — кимна Хънтър. — И как е? Знам, че те възбужда от доста време. Оправда ли очакванията, или беше още по-яко? — попита, потривайки ръце.

— Наистина не е това? — казах, докато отивах към душовете.

— Искаш да ми кажеш, че сте имали нещо като пижамено парти ли? — пошегува се Хънтър и тръгна нетърпеливо след мен към банята.

— Нещо такова — свих рамене и се изхилих, като видях отвратения поглед на Хънтър.

— Леле, боже господи! И какво, решихте си косите и спорехте кой е по-готин — Найол или Хари?

— Кой, по дяволите е Найол? — попитах го, като се дръпнах от водата и вдигнах вежда.

Когато продължих да го гледам, притеснен за неговия здрав разум, той не ми обърна внимание.

— Няма значение, спри да сменяш темата!

— Не се опитвам да сменям темата — отговорих и избърсах водата от устните си с опакото на ръката ми. — И всъщност това е тема на разговор само защото ти я правиш такава. С Мадисън сме приятели, привлича ме, но тя има приятел и няма да й прецакам връзката, защото тя е първото момиче от сто години, за което ми пука на квадрат — казах намусено, а Хънтър се захили.

— Вие наистина сте си решили косите — отговори той и аз го ударих по ръката.

Тръгнахме към съблекалните, а това, че Хънтър се умълча, никога не беше добър знак.

— Хайде, изплюй камъчето — въздъхнах, защото знаех, че ще избухне, ако не избълва това, което го мъчи.

— Просто… — той замълча объркан — казваш ми, че едно страшно секси момиче е било в апартамента ти, в леглото ти и ти нищо не си направил?

— Да, точно това ти казвам.

— И свирка ли нямаше?

— Не.

— И с ръка ли?

— Не.

— Любовна игричка?

— Не.

— Натискане?

— Не.

— Чукане на сухо?

— Не.

— Обарване през дрехите?

— Не.

— Възбуждащ масаж, който е довел до контакт с кожата, който пък е довел до проникване?

— Не.

— Мръсни приказки за лека нощ?

— Не.

— Опипване с крак под масата?

— Не.

— Пипа се, докато спи?

— Не.

— Измислено сексамбулство?

— Човеко, ти си болен! — казах отвратен и си взех сака.

— Някой ще си помисли, че си девствен — обяви той и това ми напомни за изповядването на Мадисън.

— Като говорим за девственици — самодоволно обявих, а Хънтър едва не си глътна езика.

— Не! По дяволите! Не може да бъде! — извика, като клатеше глава и не ми вярваше.

— Да — потвърдих и кимнах. — Тя определено ми каза, че е.

— На практика нямам думи в момента. Не мога да намеря думи, с които да опиша как се чувствам — потвърди Хънтър и наистина изглеждаше в пълен шок, като се сгромоляса на пейката.

— Чудесно, нека си остане така — отговорих аз, затворих ципа на суитчъра си и си метнах сака на рамо.

— Ще се чуем по-късно.

— Чакай, какъв е тоя пожар? — попита той и се изправи.

— Освен този в шортите ти ли? — шеговито му отвърнах, като имах предвид неговата мръснишка нощ с Манди и евентуалните болести, които е лепнал, след като е спал с нея.