— Много смешно, девойко! Сериозно, защо бързаш?
Пропуснах да спомена, че Мадисън ще остане още една нощ за пижамено парти. Изключих и малката подробност, че Джулиет най-вероятно ще се появи на вратата ми без покана и най-вероятно ще е гола. Не отговорих на съобщението й, защото не знаех какво да кажа.
— Човече, ти наистина си мазохист! — каза Хънтър и поклати глава, като очевидно беше разгадал лицето ми. — Позволяваш на момиче, което по никакъв начин няма да ти пусне, „защото е девствена“ и има гадже, да спи в леглото ти… отново. Ти си този, който има нужда от психиатър.
Няма да споря с него за това.
— Какво става с нимфоманката? — попита той и аз реших да пропусна частта с мастурбирането й пред вратата ми.
— Почти съм сигурен, че там приключих. Извън играта съм — отговорих невъзмутимо, защото беше истина.
— И какво сега? Ще ставаш пак девствен ли?
— Не съм мислил за толкова напред във времето — отговорих и погледнах часовника си. — Трябва да вървя.
— Дикс? — каза Хънтър, когато се обърнах да си тръгна.
— Да?
— Ще те оставя с един цитат, който спазвам — тържествено обяви той и аз направо се изплаших от това, което щях да чуя, защото знаех, че има повече от един уж животопроменящ цитат.
— Ами, хайде да го чуем тогава — казах и зачаках да произнесе евангелието си.
— Защо да купуваш крава, когато можеш да вземеш млякото безплатно? Ще ми благодариш един ден! — каза сериозно и кимна.
Едва се сдържах да не се разсмея.
— Страхотна идея, Конфуций!
Мадисън щеше да дойде към 19,00 часа и въпреки че каза, че ще яде у тях, на път за вкъщи минах през магазина и взех някои неща, предимно сладки. Взех си душ, пригладих се, спретнах се, поработих по изследването и тъкмо щях да гледам новините, на вратата леко се почука. Беше рано за Мадисън и затова се зачудих кой е. Изключих звука на телевизора и отидох да отворя. Когато я отворих, мозъкът ми каза да я затворя, защото пред мен стоеше Джулиет, която ми изглеждаше далечна в розовата си копринена рокля, която можеше съвсем спокойно да мине за бельо.
— Джулиет? Всъщност съм по средата на нещо — казах аз и използвах ръката си за преграда, като я облегнах на рамката. Явно ми ставаше навик напоследък.
— Да не би това да е новият начин да ми кажеш здрасти? — устните й се разтегнаха в похотлива усмивка.
— Здрасти — обърнах го на подигравка и Джулиет най-накрая реагира на моето раздразнение относно нейното неочаквано появяване.
Тя си присви очите и попита:
— Не се радваш, че ме виждаш, май?
В интерес на истината „да“. Явно ми е изписано върху лицето.
— Направила ли съм нещо, Диксън? — попита тя.
Аз се почесах по врата, защото въобще не ми се водеше този разговор в момента. Но така и така е тук, реших да се измъкна от това ужасно положение.
— Заповядай, влез! — отстъпих назад, за да може да влезе. Тя ме погледна подозрително, но кимна и влезе бавно. Затворих вратата и започнах без заобикалки, защото не бях в настроение да протакам.
— Виж, Джулиет, това между нас беше интересно, но мисля, че е най-добре да спрем да се виждаме.
Облегнах се на вратата и кръстосах ръце пред гърдите си. Дадох й малко време да осмисли това, което бях казал.
— Ти сериозно ли говориш? — каза тя подигравателно и даде назад.
Нейната арогантност, несъмнено породена от това, че не я искам, беше доста отблъскваща и се чудех как съм я намирал за привлекателна преди.
— Да — отговорих твърдо.
Джулиет изглеждаше все едно съм я зашлевил с моята решителност.
— Не знам какво да кажа — отговори тя видимо изумена.
— Няма какво да се каже и двамата знаем какво имаше между нас. Нека не правим от нищо нещо — казах аз и колкото и горчиво да звучеше, беше истина.
Истината, която избягвах много време.
— Аз… — Джулиет се запъна и нервно започна да дърпа златното си синджирче. — Харесвам те, Диксън и знам, че и ти ме харесваш — каза прелъстително и се приближи към мен.
Нямаше къде да отида и затова останах неподвижен.
— Джулиет, сексът ми харесваше. Харесваше ми и фактът да губя контрол с теб и да бъда този, който си мислех, че искам да бъда. Смешното обаче е, че връзката с теб ми доказа, че съм пълен кретен.
— Това не го мислиш, нали? — каза тя и твърдо поклати глава.
— Наистина го мисля — отговорих също толкова сериозно. — Съжалявам, че не ти го казах по-рано, но в интерес на истината не мислех, че ти пука.