— Разбира се, че ми пука — извика тя. — Как можеш да си помислиш, че не ме интересува? Чуках те през последните три месеца!
Въздъхнах, защото винаги дотам стигахме — до секса.
— Знаеш ли, че някога бях сгоден? — попитах я и видях как се шокира.
— Не, не знаех — призна тя и хладнокръвието й започна да й се изплъзва.
— Знаеш ли, че обичам „Янките“, откакто татко ме заведе за първи път на мач, когато бях на осем години?
Тя наведе очи и поклати глава.
— Това отговаря ли на въпроса ти? За да бъда честен, има неща за теб, които трябва да знам, но не ги знам. И е така, защото не съм те питал. И това е така, защото…
— Не ти е пукало — завърши изречението тя в тон с това, за което говорех.
— Джулиет…
— Забрави, Диксън. Разбрах те, няма нужда да ме гушкаш или да ми говориш успокоително. Добре съм. Беше забавно, но всичко свърши, разбрах те. — Тя изправи раменете си и ме погледна в очите. — Довиждане, Диксън. Беше ми приятно да те познавам.
Тя се втурна напред, изправи главата си и мълчаливо ми каза да се мръдна. Можех да се опитам да омекотя нещата, но какъв беше смисълът? Нямах намерение да я виждам отново, пък и никога не съм изпитвал нищо към нея. Така че, докато мислех това, се отместих встрани, тя се протегна, отвори вратата и след това се постара шумно да я затвори след себе си.
Това беше малко драматично, но не съм очаквал друго от нея. Издишах дълбоко и тръгнах към кухнята, защото отчаяно имах нужда от скоч, за да се справя с урагана Джулиет. Не съжалявах, че това се случи, всъщност, честно казано, чувствах облекчение. Знам, че това вероятно ме правеше безсърдечен, но да влача това и секунда повече, щеше да ме превърне в проклето безсърдечно копеле.
Изпих чашата си и тъкмо си налях още едно, чух, че на вратата се чука. Изпсувах наум и се отказах от уискито, защото знаех, че може би ще имам нужда от още един рунд. Тропането се чу отново, изпъшках, защото, ако пред вратата стоеше Джулиет, щях да я тръшна пред лицето й. Мадисън щеше да дойде всеки момент и не исках да завари полуголата Джулиет в апартамента ми.
— Какво? — изръмжах и отворих вратата със замах.
— Да ти го начукам и на теб! — каза Хънтър, докато отегчено си гледаше часовника. — Защо се забави толкова? Да не би да печеш сладки на Майкъл Болтън и да се подготвяш за пижаменото парти? — каза той и се шмугна покрай мен.
— Здрасти, Хънтър! Заповядай, защо не влезеш? — саркастично го захапах и затворих вратата след него. — Какво правиш тук? — попитах го и го последвах в кухнята, където той си взе една бира.
— Беше ми скучно. Всичките ми приятели са заети и си помислих дали да не вбеся най-добрия си приятел.
— Много вълнуващо, но Мадисън ще е тук всеки момент. Така че какво ще кажеш да ходиш да вбесиш Финч?
— А, не — подигра ми се Хънтър и отпи от бирата си. — Имам предчувствие, че у вас ще бъде доста по-весело от Милърови. А и искам да се запозная с Чери пай.
Хънтър въздъхна театрално, като се ококорих.
— Какво, да не би да се срамуваш от мен? — той захапа кокалчетата си и се престори, че ще се разплаче.
Присмях се на мелодраматичния му тон и казах твърдо:
— Хънт, сериозен съм, трябва да тръгваш.
— Защо?
— Защото си прав, срамувам се от теб — отговорих и се ухилих.
Хънтър подигравателно се присмя на моята реплика, но не се обиди, защото седна на кухненския плот и весело отпи от бирата си. Знам, че няма да си тръгне и трябваше да го подкупя с нещо. Размърдах си мозъка, за да измисля с какво може да го подлъжа.
— „Деби оправя Далас“ — изтърсих аз и се надявах да проработи.
Беше все едно да покажеш морков на надървено магаре. Хънтьр спря по средата на глътката, свали бутилката и се захили:
— Искам блурея със специалното издание и няколко на добрата стара Джена. Моля и благодаря! — каза той и вдигна бирата си с поздрав и идеално разбиране към моето предложение.
— Добре, след като ги вземеш, си тръгваш, нали?
— Честна скаутска!
Беше ми достатъчно, тръгнах бързо към кабинета, като се надявах да намеря тия пусти дискове колкото е възможно по-бързо, защото не ги бях гледал отдавна — друго предимство да разполагаш с Джулиет на повикване, но честно казано, повече предпочитах порното. Прерових шкафа и намерих старите на Джена, но за зла беда, не можех да намеря „Черната пещера“. Грабнах купчина дискове, погледнах часовника и видях, че е 18.50 и Мадисън щеше да дойде всеки момент, което означава, че Хънтър трябва след секунди да си е тръгнал. Тези дискове трябваше да свършат работа, но да си кажем истината, каквото и да е порно, щеше да свърши работа.