— Не мога да намеря „Деби оправя Далас“, но взех „Да яздиш мис Дейзи“ и „Винаги готов“ — ще свършат работа, нали?
Влязох в кухнята и се опитвах да прочета заглавията на дискове.
— Хънт? — казах аз, като не ми отговори.
Бях се разсеял от снимката с цицестата блондинка на една от обложките, някой се изкашля и си вдигнах погледа. Хвърлих дисковете зад мен в хола, защото пред мен стоеше Мадисън, която беше доста притеснена, а зад нея беше Хънтър, който беше доста развеселен.
— Мадисън… привет, здрасти! Подранила си — измънках аз и си захапах горната устна.
Стрелнах с очи Хънтър, който се хилеше.
Мадисън кимна шашардисано и бузите й почервеняха.
— Здрасти… хм, ъъъ… съжалявам, ако ви прекъсвам — каза тя и дърпаше дръжките на раницата си.
Хънтър се изкашля, за да скрие смеха си, а аз упорито се взирах в него.
— Всичко е наред, нищо не си прекъснала. Хънтър тъкмо си прибираше нещата, които беше оставил при мен, защото ремонтира у тях. Те не са мои и не съм ги гледал — обясних куцо аз и Хънтър започна да кашля по-шумно. Мадисън кимна, но слава богу, не каза нищо за моята очевидна лъжа, нито се затича към вратата, изплашена от това да прекара нощта при един порно приятел.
— Нека ти взема раницата.
— Благодаря — каза тя.
В момента, в който пръстите ми докоснаха кожата й, тялото ми се оживи развеселено, развълнувано от това, че ще остане през нощта.
— Между другото, това е Хънтър — посочих с брадичка приятеля ми, който се беше ухилил до уши.
— О, онзи Хънтър — отговори тя и ми намигна, така че само аз да я видя.
— Единственият и неповторим, сладурче — отговори той, уверен и наперен, докато се ръкуваше с нея.
Мадисън се засмя, а аз изпъшках.
— Това не беше комплимент, кретен такъв — обясних и се засмях, а Мадисън кимна и се включи в моя сценарий.
Самоувереността на Хънтър се разклати и той даде на заден.
— Не знам какво ти е говорил за мен, но мога да те уверя, че са само лъжи.
Мадисън изглеждаше все едно го преценява обстойно, вдигна вежди и отговори:
— Не съм съгласна, даже мисля, че ми е разказал олекотената версия.
— Така ли? — промърмори той.
— Да, така — потвърди тя с игрива усмивка.
Хънтър изглеждаше изцяло погълнат от нея и аз поклатих глава и ги оставих, защото видях, че Мадисън ще се оправи с приятеля ми. Събрах порнографските доказателства и ги пуснах в чекмеджето, като влязох в спалнята. Сложих раницата на Мадисън до леглото и поех малко въздух, защото последните двайсет минути ме бяха оставили без дъх.
Вечерта не вървеше по план — от една страна, заради неочакваното посещение на Джулиет, а от друга — Мадисън си мислеше, че съм колекционер на порно. Надявам се да продължи добре до края.
Чух, че се смее в кухнята и бързо се насочих нататък, защото беше сама с Хънтър и Господ знае той какви щеше да ги наговори, при положение че няма кой да го наглежда.
— Какво пропуснах? — попитах и се опитах да звуча небрежно.
Хънтър изглеждаше изключително горд от себе си, докато Мадисън още се кискаше.
— С Мадисън имаме общи неща — каза самодоволно той и аз погледнах Мадисън за потвърждение.
Тя потвърди и ръката й покри устата й, за да побере нейния смях.
— Това трябва да го чуя — отворих хладилника и взех три бири.
Подадох на Мадисън едната, тя я взе и ми се усмихна, а Хънтър взе другата. Аз го шляпнах и поклатих глава.
— Имам чувството, че ще имам нужда от това — обясних аз, а Хънтър се замисли малко, преди да кимне и очевидно да се съгласи с мен.
— И какво общо, за бога, може да имаш с Мадисън? Имам предвид…
Тя ме прекъсна и изясни моето недоумение.
— И двамата си имаме прякори вече — каза тя радостно и отпи от бирата си.
— О? — отговорих и не очаквах нищо хубаво.
— Мдаа, той случайно ме нарече Черешов пай.
Пребледнях, като чух думите, и визуализирах как му откъсвам ръцете и го пребивам с тях до смърт. Но останах неподвижен и повдигнах вежди.
— Защо по дяволите го е направил? — попитах и погледнах кръвнишки Хънтър, който се разсмя.
— Ами той каза, че тениската ми му напомняла за черешов пай.
Погледнах тясната й червена тениска, погледът ми премина по прекрасните й гърди и видях, че цветът е черешовопайски.
— Как се е сетил? Браво на него! — саркастично отвърнах аз, но се благодарих, че не е разкрил истинската причина зад този прякор.
— Даа, но всъщност и аз измислям прякори на хората. Правя го от малка, още откакто наричам Мери „Агънце“.