Кимнах, защото си спомням, че го беше споменала по време на есемес маратона ни. Всички имаме малките си ексцентричности.
Страхувах се да попитам какъв прякор беше дала на Хънтър, но рискувах.
— Нека позная — нарекла си Хънтър Дразнителя?
— Не — отговори тя и се заливаше от смях — Деби.
Почти изплюх бирата си. Хънтър се захили шумно и сви рамене.
— Е какво, на мен ми харесва. Напълно съм окей да съм Деби.
— О, със сигурност — двамата с Мадисън отговорихме в един глас и това тотално разприказва Хънтър.
— Дикс, харесва ми тази мацка, може ли да я задържим? — той се засмя и кръстоса пръсти все едно се молеше, а Мадисън се присъедини към неговия смях с всичка сила.
Все още не мога да проумея как говорим кодирано за порно в кухнята ми с Мадисън. Знаех си, че не трябва да подценявам това малко дяволче.
ГЛАВА 23: НЕ ТИ, А АЗ
Диксън
Мадисън се извини и отиде до тоалетната, а Хънтър се наведе към мен, завря един пръст в гърдите ми и каза:
— Ако не правиш секс с това момиче, ще правя аз.
Аз го ударих през ръката и отклоних сочещия му пръст, преди да реши да продължи с някаква нова лудост.
— Добре, както кажеш, Деби — отмъстих му аз и го изгледах.
— Ей, само Мади може да ме нарича така. Мисля, че ме харесва — подразни ме и се ухили.
Не можах да се въздържа и се засмях, защото мисля, че Хънтър всъщност харесва Мадисън.
След няколко серии на Декстър и дузина бири, Хънтър гледаше Мадисън с блестящи очи. Трябва да призная, че и аз я гледах така. Бирите я отпуснаха и с напредването на нощта нейните защити бавно падаха, тя изглеждаше напълно спокойна и лека. Стана полунощ и след като Мадисън се прозя сънено, очите й натежаха, знаех, че малко се е опиянила и уморила, което приех като благословия, защото се надявам, че в момента, в който красивата й глава докосне възглавницата, ще заспи за секунда.
Не вярвам на себе си, когато съм с нея. След като я видях толкова весела и безгрижна да се шегува с Хънтър, започвам да я харесвам още повече, което е опасно и за двама ни.
— Дикс, ще ти кажа нещо за първи и последен път. Ти ще си напълно луд, ако оставиш тази да си тръгне. Всъщност ревнувам, защото искам Мадисън за себе си — каза той супер сериозно.
Аз се отдръпнах изумен, защото да хвана Хънтър със сериозно лице, се случваше рядко.
— Благодаря, доктор Фил. Тя не е моя на практика и затова няма как да я оставя да си тръгне. Тя има приятел, нали си спомняш? — прошепнах аз, защото не исках Мадисън да ни чуе.
— О, стига глупости! Това е блъф, нито веднъж не спомена Дарио.
— Дейвид — поправих го и се ухилих.
— Както и да е! — присмя ми се той. — Виждам начина, по който те гледа. Иска те, приятелю!
— Не е така — казах и го пернах, но всъщност малко се надявах думите му да са истина.
Колкото повече време минаваше, Мадисън все повече и повече се приближаваше към мен, докато не седяхме толкова близо, че тя свободно ми се облягаше, когато пъхаше босия си крак под масата.
— Недей да бъдеш кретен — смъмри ме той и поклати глава. — Умен си и знаеш, че тази е различна. Престани да го отричаш.
— Добре — изпъшках и вдигнах ръце, за да го накарам да млъкне.
— Дори е да е така, не мога да я принудя да зареже примата. Освен това мина толкова време, откакто не съм ухажвал момиче, че даже не знам от къде да започна — признах аз.
Хънтър изведнъж ме удари зад врата и аз изсумтях от удара.
— Това пък за какво беше? — попитах и разтрих шията си.
— Не си ухажвал момиче ли? Ти сериозно ли? В кой век живееш, по дяволите? Ако кажеш тази глупост, единственият човек, който ще те разбере, е баба й — каза Хънтър със смразяващо изражение.
— Ако има цел тази история, стигай до нея най-накрая!
— Мадисън не е просто поредното момиче, тя ще извади наяве всичките ти глупости, защото е истинска. Каквото и да правиш, очевидно действа. Сега е тук, нали? — попита той и ме чакаше да отговоря.
Кимнах, защото беше прав.
— Недей да прецакваш нещата, човече, защото е специална! Мисля, че може малко да съм влюбен в нея — призна той, вдигна вежди и неочаквана вълна от ревност мина през мен.
— О, не бях виждал този поглед от много, много време! Отива ти.
— За какво говориш? Кой поглед? — попитах го, за да разбера дали е толкова очевидно.
— Погледът, който казва, че всъщност ти пука. Не си курва, Диксън. Дълбоко в сърцето си ти си голям гушкав мечо, чиито вътрешности са били изкормени от една малко садистична кучка. Но парче по парче, бавно си ги събираш и подреждаш обратно. Мечо, който чака правилното момиче, което да го гушне и да го направи цял отново. А и въобще не говоря само за гушкане на хубавите неща — той шеговито се обърна и ме погали по корема. — Кой е голям плюшен мечок? Ти си, ти си, да — галеше ме той, а аз го ударих в топките.