Выбрать главу

Той изхриптя и почервеня, а аз се засмях.

— Между другото, това беше най-лошото сравнение на света. Моля те да се въздържиш следващия път, като ти идва да ми говориш като Опра.

— Вземам си думите обратно — въздъхна той, докато си държеше пакета. — Ти си смъртоносен мечок.

— Какво изпуснах? — попита Мадисън и вдигна вежди, като видя Хънтър да си държи топките, превит на две.

— О, нищо интересно — небрежно отговорих аз и махнах с ръка.

Мадисън се засмя и седна близо до мен. Тя се наведе напред, невинно се пресегна за бирата и видях как очите на Хънтър се разшириха от удоволствие. Той беше награден с това, което се криеше под тясната й тениска, и очевидно го хареса. Кимна с глава и мълчаливо озвучи одобрението, докато аз извъртях очи нагоре-надолу.

— По-добре да тръгвам — стана и се прозя, за да покаже, че е уж уморен.

— Оо? — каза Мадисън, гърбът й внезапно се изправи и забелязах как спокойствието и самообладанието й се изпариха.

Нямах представа защо стана така, но тя каза, че Хънтър е добре да не шофира.

— Можеш да катастрофираш, имам предвид, че не си в състояние да шофираш.

Погледнах празните бутилки, които се търкаляха по масата.

— Колкото и да те обичам, Дикс, няма да спя с теб — й отговори той и поклати глава.

Разхилих се на неговия идиотизъм и станах.

— Не, глупако, можеш да спиш на дивана или в кабинета.

— Благодаря за поканата, но не съм аз този, когото трябва да заблуждаваш — каза той, ухили се и ми махна.

Присмях му се:

— Няма защо.

— Да го духаш!

— Мечтай си — бързо му отвърнах аз и Мадисън се засмя на нашата обичайна закачка.

— Черешов пай, много се радвам, че се запознахме — каза Хънтър, хвана ръката й и я целуна.

— И аз — отговори тя и бузите й порозовяха.

— Ще се чуем утре, Док — и шеговито ме сръчка по рамото.

— Ще те изпратя — двамата тръгнахме към вратата.

— Не изчезвай, Чери пай. До скоро! — каза Хънтър през рамо, а аз буквално го избутах през вратата.

— Лека нощ, Хънтър!

— Да не се издъниш! — прошепна той и си тръгна, преди да мога да му отговоря.

Поех дълбоко въздух, след като затворих вратата, обърнах се и видях, че Мадисън разчиства масата.

— Хей, недей, ще разчистя сутринта.

Но тя настоя, взе бутилките, занесе ги в кухнята и ми се усмихна.

— Всичко е наред, ще отнеме няколко минути.

Изведнъж беше станала нервна и имам чувството, че беше, защото бяхме останали сами. Взех останалите празни бутилки и отидох при нея в кухнята, където тя енергично бършеше плота. Минах покрай нея и ги пуснах в боклука. Реших да изчакам, докато свърши, преди да проговоря, защото изглеждаше замислена. След като започна да мие празните купи, реших да я оставя, защото можех да позная замислена жена, която точно като майка ми, искаше да избяга от действителността, като е заета с нещо. Тихо излязох и отидох към банята да се приготвям за лягане. След като си измих зъбите и ги почистих с конец, си сложих едни шорти за пижама и се напръсках с „Арамис“, защото Мадисън беше споменала по-рано, че й харесва как мирише.

Тъкмо загасих лампата в банята и чух от спалнята задъхано дишане. Погледнах и видях гърба на Мадисън.

— Мадисън? Всичко наред ли е?

Тя замълча за секунда, преди да отговори:

— Хм, да. Аз просто, хм, просто се чувствам глупаво. Тя се обърна и нощната лампа освети зачервените й бузи.

Видях как очите й свенливо се спускаха по голите ми гърди и сега разбрах, че всъщност се срамуваше. Бях ангажиран с това да разбера какво предизвика промяната в настроението й и забравих да си облека тениска. И като се има предвид, че обикновено спя гол, трябваше да се радва, че си сложих панталони.

— Хубава татуировка — каза тя и очите й се взираха в ребрата ми.

— Благодаря — отговорих и минах с пръсти по нея.

— „Никога не сме толкова беззащитни, както тогава, когато обичаме“ — прочете тя и си изви главата, за да прочете целия текст, написан в курсив. — Толкова е красиво!

— Мисля, че имаш предвид, че е смешно — поправих Мадисън и тя вдигна вежди, объркана от отговора ми.

Секунда по-късно устата й се отвори и тя разбра какво имам предвид.

— Направил си я за бившата си годеница, нали? — попита тя и аз кимнах.

— Видя ли, казах ти, че звучи смешно.