Обърнах се към шкафа с намерението да извадя една тениска, но Мадисън се приближи и ме хвана за бицепса. Погледнах към ръката й и очаквах да я махне, но тя не го направи. Отпусна пръстите си, но не ме пусна. Направи крачка напред към мен, а аз назад.
— Кажи ми какво се случи — нежно ме примами тя, но аз се освободих от нейната хватка.
— Не — дръзко отговорих аз и веднага се почувствах виновен, като видях, че Мадисън наведе очи, наранена от моя рязък отговор. — Просто не искам да те отегчавам със смешни подробности от прецакалата ми се връзка, защото наистина няма много за разказване. Влюбих се в една жена, която мислех, че също ме обича, предложих й, купих й този апартамент и в замяна тя изчука най-добрия ми приятел, забременя, омъжи се за него и заживяха щастливо…
По дяволите, откъде дойде това? Мислех, че съм преживял Лили, но очевидно не съм. И не знам дали някога въобще ще се примиря с това, че ме предаде. Погледнах към Мадисън и видях, че е притиснала устата си с ръка, искрените й очи бяха пълни със сълзи и знаех, че тя е причината за моето избухване. Сега тази Мадисън стоеше срещу мен и изглеждаше толкова на място в дома ми, с приятелите ми и аз знаех, че искам още. Не съм се чувствал по подобен начин от толкова дълго време. Момичето, което ме привлича отвън и отвътре, е недосегаемо заради една малка подробност, наречена гадже. Но не можех да се сдържа и се сетих за това, което каза Хънтър. Той е прав, тя не го спомена цяла вечер и е тук, спи в моето легло, а не в неговото.
Думите на Мадисън от миналата нощ изплуваха в главата ми и причината, че е тук, е, защото иска да бъде тук. Карам я да се чувства в безопасност и за човек, който се страхува през повечето време, има логика да е привлечена от място, което й дава чувство на сигурност. Не знам защо се страхува, но ще направя всичко, което зависи от мен, за да не се страхува повече — независимо дали ще сме приятели, или нещо повече. Ще взема това, което сега може да ми даде, защото съм й проклет роб.
— Излизам да изпуша една цигара — пресегнах се да взема кутията и отворих балконската врата.
Запалих и се насладих на първото най-сладко дръпване. Облегнах лакти на парапета, погледнах света отдолу и намразих това, че всичко изглеждаше толкова просто за всички, а пък аз съм затънал тук горе и нямам гребла. Още от самото начало имаше нещо повече и постъпих глупаво да избера секса пред нея, защото точно това направих. Можех да имам Мадисън, но вместо това избрах лесния начин, защото сексът е по-малко сложен от… чувствата. Сега всичко, което чувствам, е, че моята смелост ми се изплъзва всеки път, когато съм около тази забележителна жена.
— Диксън — чух гласа на Мадисън, който прозвуча нежно.
Дръпнах за последно, издишах и махнах никотиновия облак.
— Хей — отговорих, но не се обърнах.
Продължих да се взирам в света отдолу.
— Съжалявам, ако съм те притеснила. Не трябваше да питам. Знам колко е трудно да говориш за нещо, което ти е променило живота в миналото — призна тя и аз кимнах, но продължавах да не се обръщам.
Чух стъпките на босите й крака и когато застана до мен, съжалих, че съм допуснал да се отдалеча от тялото й.
— Всичко е наред — бавно се обърнах към нея.
На лунната светлина изглеждаше толкова ефирна и чиста. Дългата й тъмна коса се полюшваше от вятъра и нейният аромат още веднъж достигна до ноздрите ми и постепенно се превърна в желание. Големите й зелени очи бяха настойчиви и изплашени, осъзнах, че тя си мисли, че съм й ядосан.
— Всичко е наред, наистина. Не съм ти ядосан — потвърдих аз и кимнах утвърдително — Лили е… чувствителна тема. Тя е човек, когото наистина искам да забравя, но знам, че няма как да стане. От една страна, е добре, за да ми напомня какво да избегна в следващия ми партньор.
Мадисън изглеждаше доста замислена, но не очаквах да каже нещо. Какво точно да ми отговори — „ще го преодолееш“ може би. Тъкмо щях да предложа да влезем вътре и тя ме изненада с признанието си:
— Ами тя е пълна идиотка.
Аз се отдръпнах изумен, защото Мадисън рядко говореше грубо, но се усмихнах и оцених разпаления й отговор.
— Няма проблем, животът те учи — казах аз, което беше клише, но в него имаше истина.
Мадисън обаче не беше съгласна.
— Това са пълни глупости — намръщи се тя и удари с юмрук по парапета.
Учудих се от това, което каза, и изчаках да обясни.
— Какъв урок научи от това, че сърцето ти е било разбито от човека, когото най-много си обичал и на когото най-много си вярвал? — попита тя, но знаех, че нейният коментар не е въпрос, а по-скоро е твърдение.